Блатия, върболист или лисича опашка е многогодишно тревисто растение с 60 до 150 см високо, изправено, 4-6-ръбесто стъбло. Листата му са последователни, срещуположни или по три в прешлени, приседнали, в основата закръглени или сърцевидно врязани, на върха заострени, най-долните са яйцевидни, средните – ланцетни или продълговато елипсовидни, горните – тясно ланцетни.
Цветовете са червени, розови или бели, събрани по 2-4 в дихазии, които формират класовидни или класовидно метличести съцветия. Чашката и венчето са шестлистни, а тичинките са 12. Цъфти от юни до август.
Блатията се препоръчва при внезапни настинки и други подобни състояния. Чаят от блатия се приготвя като предварително се натрошава сухата дрога (листенца и цветчета), смесват се и се вземат 2 пълни чаени лъжички. Заливат се с 250 мл. вряла вода, кисне захлупено 15 мин. и се прецежда, пише Puls.bg.
В сезона на грипа може да се пие и профилактично като най-подходящото време е сутрин, на гладно. При простуди е по-добре да се взема вечер, и затоплен болният веднага да си легне. Когато болният е повален от грип, наред с другите витаминозни чайове и напитки се препоръчва и чаят от обикновена блатия.
Растението се използва от дълбока древност в балканската медицина. Още Диоскорид го предписва при кръвохрачене, кръвоизлив от носа, дизентерия, маточни кръвотечения и др. Българската народна медицина го препоръчва предимно при стомашно-чревни колики, диария, хемороиди. Използва го и като противовъзпалително и кръвоспиращо средство при стомашно-чревни възпаления и маточни и белодробни кръвотечения. Прилага се и външно при кървящи рани.
Сокът от растението се използва за импрегниране на рибарските мрежи – те не гният и стават трайни и здрави. Също така обикновената блатия е отлично медоносно растение. Преди време от цветовете на някои видове блатия се е извличала червена боя, която се употребявала в производството на цветни бонбони. Освен че са полезни, тези растения са ефектни и нежни, затова успешно могат да се използва за аранжиране на градини и цветни кътове.
Блатията е източник на дъбилни вещества 5 – 10%, слузни вещества, пектин, малко етерично масло, каротин (провитамин А), смоли, флавони, восъци, тлъсто масло, органични киселини, техните соли и др. Семената съдържат един алкалоид и глюкозида литрарин, надземните части — глюкозида саликарин и следи от етерично масло, а цветовете — флавоноиди. Установена е антибактериална активност на билката.
Употребяват се връхните стъблени части (Herba Salicariae) на билката. Те се берат от юли до август. По време на брането на билката се отрязват връхните облистени и цъфтящи стъблени части на растението. Още при брането дрогата се прочиства от случайно попаднали при брането примеси.
При брането трябва да се внимава билката да не се смеси с другите видове. Събраният материал се суши в проветриви помещения. От 5кг свежа билка се получват около 1кг сухи стъблени части.
