И каква стана тя? Дара им беше крива. Песента им беше крива. Европа им беше крива. Сцената им беше крива. Всичко им беше криво. както казваше дядо ми – „На крива ракета космосът й пречи“. Докато резултатът не им затвори устите.
България спечели.
И не, това не значи, че всички трябва да харесват песента. Не значи, че критика не трябва да има. Значи само едно: има огромна разлика между мнение и злоба, маскирана като „разбирам от музика“.
Седмици наред едни и същи хора обясняваха как това не било България, как било срам, как нямало шанс, как Европа щяла да ни се смее. Сега същата тази Европа гласува, аплодира и даде победата на България.
Е, кой беше прав?
Дара излезе на сцената, издържа напрежението и направи това, което никой преди не беше правил за България на Евровизия. Спечели. Не с оправдания. Не с вайкане. Не с вечната българска киселина към всеки, който дръзне да успее. Спечели с талант, характер и сцена.
А най-смешното е, че пак загубиха същите хора, които винаги губят при чужд успех. Тези, които не могат да се зарадват, защото радостта изисква щедрост. Тези, които първо търсят недостатъка, после вината, после конспирацията.
България върви напред не заради тях, а въпреки тях.
Поздрави, Дара.
Велика си.
А към хейтърите: свиквайте. Светът не чака вашето одобрение. И този път ви избангарангаха по всички правила.
