Конският кестен (лат. Аesculus hippocastanum) е високо дърво с мощно развита коренова система от семейство Сапиндови. Дървото има гъсто облистена, закръглена корона. Листата са срещуположни, едри, длановидни, тъмнозелени.
Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия, бели на цвят. В съцветията има голям брой мъжки цветове, а само по няколко са женски или двуполови, пише Puls.bg. Плодът е разпуклива с остри шипчета месеста кутийка с 1-3 гнезда, най-често само с по едно едро, меднокафяво, лъскаво семе. Цъфти между април и май, непосредствено след разлистването или почти успоредно с него, а понякога и втори път през есента. Семената узряват през август – октомври.
Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. В съцветията има голям брой мъжки цветове, а само по няколко са женски или двуполови. Конският кестен се различава от ядливия (сладък) кестен (Castanea sativa) значително, направо са от различни семейства, а името „конски” идва от пренебрежението, което влагаме в „за нищо не става, само за храна на конете”, заради това, че е негоден за ядене за разлика от вкусния си двойник.
Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляро укрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци (тромби), намалява вискозитета на кръвта.
Гликозидът ескулин е сред главните биологично активни вещества в конския кестен. Той повишава резистентността на капилярите (вследствие потискане активността на хиалуронидазата), резистентността на еритроцитите, стимулира антитромботичната активност на кръвния серум, премахва потискането на изработването на антитромбин в ретикулоендотелната система; сапонинът есцин понижава вискозитета на кръвта и по този начин подпомага оттичането на венозната кръв.
Конският кестен в комбинация с по-високи дози витамин C е незаменима профилактика на разширени вени.
Освен за проблеми с вените, конският кестен действа противовъзпалително, особено при артритни заболявания. Другият ефект е понижаването на вредните нива на холестерол.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Счуканите и накиснати в алкохол плодове се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др.
Кората съдържа кумариновия глюкозид ескулин — 6-гликозидо-7-оксикумарин (в кората на младите клонки на нашето растение до 3,5%), неговите разпадни хидролизни продукти, глюкозида фраксин, тритерпеновия сапонин есцин, дъбилни и смолисти вещества и др. Семената (кестените) съдържат сапонина есцин, тлъсто масло (с главна съставка олеин), катехинови танини, до 60% нишесте, до 9% захари, до 10% белтъчни вещества, флавони, фитостерин, пуринови деривати (аденин, аденозин), витамини.
С лечебнои цели се използва кората на по-млади стъбла и клони (Cortex Hippocastani) и семената (Semen Hippocastani). Кората се събира рано напролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
