Кольо Колев: Кабинетът може да изкара 4 години, но засега е котка в чувал

Кольо Колев: Кабинетът може да изкара 4 години, но засега е котка в чувал

– Г-н Колев, сигурен ли е вече редовният кабинет този път след двата провала в предишните парламенти?

– С доста голяма вероятност. Въпреки че – докато не се случи, ще продължаваме да се чудим дали няма да се повтори трагедията от 45-ия и 46-ия парламент. В тях т.нар. конфигурация на промяната пак имаше мнозинство, но не можа да бъде съставен кабинет. Сега политиците като че ли са се поучили от шамарите, които получиха на изборите.

– Доколко разпределението на креслата в бъдещия кабинет ще създава напрежение между 4-те партии в коалицията?

– Както разпределението на местата, така и личностите, които ще бъдат предложени и приети, могат да създадат напрежение. Има и допълнителни игри, както при БСП, където явно Корнелия Нинова си постила за прескок във властта, очевидно и с цел да си реши вътрешнопартийните проблеми. Така че и тук имаме допълнителни възможности за напрежение.

– Виждате ли потенциал такава голяма коалиция на ПП, БСП, ИТН и ДБ да оцелее и да изкара цял мандат?

– О, да, има такава възможност. Зависи доколко ще успеят да се справят с належащите проблеми. Мнозина казват: това е много паянтова коалиция – едните са леви, другите десни, третите либерали, четвъртите не е ясно какви са. Много често, както е известно и в архитектурата, паянтовите конструкция са често по-издържливи на земетресения, отколкото железобетонните например. Така че е възможно, в зависимост от това как ще се справят с кризите, тази коалиция да просъществува 4 години. Трудностите обаче са много.

– Кога ще може да имаме правителство?

– Не можем, както германците и холандците по три, че и по шест месеца да водим преговори за коалиции. Чакат ни много сериозни проблеми за решаване – като се започне от корона кризата през скока на енергоносителите, които помпят инфлацията. Отделно виси проблемът с корупцията.

Според мен кабинет може да стане в рамките на седмица до десетина дни. Веднага след връчването на мандата вероятно ще има относителна готовност правителството да бъде предложено за гласуване в НС.

– Коя от четирите партии в коалицията ще бъде принудена да направи най-големи отстъпки? БСП ли ще се окаже най-уязвимото звено предвид лидерския проблем и натрупаните вътрешните напрежения?

– Без съмнение БСП вероятно ще създава най-много проблеми в опита да се състави тази коалиция. Те ще настояват за повече постове, за да може Корнелия Нинова да се похвали пред конгреса колко министерски кресла и властови лостове са взели, колко суперзначим фактор е партията с 26 депутати, независимо че загуби 700 000 гласа. Смешни аргументи, но очевидно това се цели. Затова БСП ще са най-неотстъпчиви.

А най-отстъпчиви ще бъдат победителите от „Продължаваме промяната“, за да може все пак да се формира мнозинство, което да може и да работи заедно. Надявам се, че след шамарите, които получиха, здравият разум е дошъл и при хората на Слави Трифонов, както и при „Демократична България“.

– Пречка ли е липсата на политически опит на победителите от ПП?

– Не мисля, че наблюдаваме липса на политически опит. Това, че те не са били министри, не са заемали политически постове, не е толкова страшно. Поне дотук действията им издават, че не са съвсем боси във взаимоотношенията между партиите. Не смятам, че това е проблем. Поне на този етап хората от ПП изглеждат като хора, които могат да свършат работа.

– Преодоляване на тежките зимни месеци – това ли ще е първият сериозен тест за новите управляващи?

– Да, това ще бъде най-сериозното предизвикателство – струпването на няколко кризи наведнъж: ценова, инфлационна, корона криза.

Казват, че цените на тока няма да се отразят на обикновения човек – това са глупости. Разбира се, цените на тока се отразяват на крайния продукт на фирмите, който след това продават с надценка. Цените в промишлеността пряко се отразяват върху цените на стоките на пазара.

Без съмнение и газта, и токът помпят инфлацията, която пък изяжда заплатите, спестяванията и пенсиите. Това ще бъде основният проблем. Но има и други – ковид все още е тук, а на изток от нас, около Черно море, става все по-напрегнато, чуваме усилено дрънкане на оръжие.

Не вярвам да има замразяване на цените, по-скоро ми се струва, че ще има опит за известно редуциране на цените за отоплителния сезон от новото управление, което е по-скоро дясноцентристко, пропазарно.

– Може ли да се превърне в ябълка на раздора Бойко Рашков, ако остане вътрешен министър, против волята на БСП?

– Не, ако Корнелия Нинова получи това, което иска – козове за решение на вътрешнопартийните си проблеми. При нея ситуацията е тревожна – ако тя не е председател на партията, според правилата, наложени от самата нея за мандатност, тя трябва да напусне парламента. Тя се стреми към председателския пост в НС, за да изправи собствената си партия през възможността, ако изберат друг лидер на конгреса, да бламират собствения си председател на парламента

Но ако Нинова получи тези лостове, ще е готова да клекне за доста други неща, включително и за Бойко Рашков, и за претенциите БСП да имат четири министерски кресла.

– Колко министерства могат да получат БСП?

– Напълно е възможно, ако примерно ПП запазят 9 министерства, то БСП да има 4, колкото и ИТН.

В обсъжданията в ДБ дали да поемат министерски постове, според мен има известна шизофренност. Едва ли не те обявяват, че ще бъдат част от мнозинството, но си запазват и правото да бъдат опозиция. Подобна абсурдна позиция беше характерна преди и за Бойко Борисов, който се явяваше понякога опозиция на самия себе си.

– Ще продължи ли изчегъртването?

– Дори Бойко Рашков да не остане вътрешен министър, това е неминуемо. Без съмнение ще се прави опит за изчистване на авгиевите обори, наслоенията от предишното управление. Основният момент е фигурата на главния прокурор, тъй като в крайна сметка битката с корупцията не се води от хората с оръжие, а чрез правораздаването. А там основната тапа, изглежда, е г-н Иван Гешев.

– Кой ще бъде балансьор в новия парламент? Ще бъдат ли ГЕРБ и ДПС конструктивна опозиция?

– До голяма степен зависи и от тяхната зрелост. ГЕРБ, без съмнение, дават заявки, че ще бъдат непримирима, яростна опозиция, която ще бичува и най-малките възможни прегрешения на управляващите. Атакуваха по този начин Държавната консолидационна компания. Това е похвално, защото страната има нужда от такава остра опозиция. Друг е въпросът, че ако искат наистина да са силна опозиция, ГЕРБ трябва да се потрудят много по-сериозно. Атаките, които предприеха, много приличат на кьорфишеци.

А дали ще имат шанс в бъдеще да се върнат във властта, до голяма степен зависи от това доколко ще могат да функционират като партия в условията на опозиция. Досега ГЕРБ винаги са били единствено партия на властта. Ако изчезне гръбнакът на властта, дали ще останат на терена, или ще последват съдбата на много други временно съществували партии, предстои да видим.

– Може ли проблемът ни със Северна Македония да се превърне в капан за новите управляващи?

– Идеята, че това ще се реши чрез притискане, е несериозна. В страната между различните политически формации има консенсус по въпроса, че не може нещата да се решават с едностранно притискане отвън и отстъпление от страна на България. За да има решение, трябва отстъплението да е двустранно – и от страна на Северна Македония, и от страна на България.

– Оптимист ли сте, че промяната у нас се движи във вярната посока? Избрахме ли този път правилните хора?

– Определено съм оптимист. Виждаме едни относително млади, добре разсъждаващи хора, които си поставят нелеки, но изпълними задачи. Нещата обаче вече зависят от реализацията. Но има надежди за промяна към по-добро.

Винаги когато се избира нещо ново, е все едно да избереш котка в чувал. И започват разсъждения: дали тези котки могат да мяукат добре, камо ли да ловят мишки, я какъв ред имаше при стария котарак! Други пък казват – глупости, това са най-учените котки, пред които мишките буквално се гипсират. Истината е, че котката все още е в чувала, по-нататък ще видим ще лови ли мишки, или не.

в. „Марица“