КНСБ: 1454 лв. заплата е необходима за издръжката на сам човек

На пресконференция на Конфедерацията на независимите синдикати в България Институтът за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ бяха представени резултатите от традиционното наблюдение на потребителските цени и Заплатата за издръжка за първото тримесечие на 2024 г.

В пресконференцията участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, директорът на ИССИО Любослав Костов и зам.-директорът на института Виолета Иванова.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота, според данните на КНСБ, е 1454 лв. за един работещ, сам живеещ човек, или 1873 лв. брутно трудово възнаграждение.

Нужни са 2616 лв. общо за тричленно семейство, състоящо се от двама работещи възрастни и едно дете до 14-годишна възраст. При един работещ родител в тричленно семейство следва неговият брутен доход да бъде не по-малко от 3372 лв.

Доходът, необходим за издръжка, нараства с 1,1% на тримесечна база и с 4,3% на годишна база при достигната през същия период на март 2023/2022 г. от 14,6%

На база данните се установява, че заплата за издръжка отбелязва слаб тримесечен ръст, но вече при достигната по-висока база натрупана през предходните две години.

Ръстът на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни и жизненоважни стоки, показва нарастване за едногодишен период от 4,2%. Наблюдава се задържане на цените при някои стокови продукти, дори лек спад, но като цяло остават на високи нива.

Данните показват още, че близо 2/3 от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (65.3%). 31.2% от наетите лица работят с трудови възнаграждения до 1000 лв.

Има и 15% ръст на доходите, отчитат още от КНСБ.

Хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ) в България остават над средния за ЕС и еврозоната. При някои храни и продукти има изпреварващ ръст на цените спрямо средното за ЕС (напр. картофи, свинско месо, лекарства, водоснабдяване).

България не поддържа необходимото ниво на темп на прираст на работните заплати, което да гарантира ефективна конвергенция. Страната ни продължава да е с най-ниското ниво на МРЗ сред останалите държави членки на ЕС. МРЗ представлява 55.3% от заплата за издръжка (на 1 лице от тричленно семейство), което означава, че не осигуря необходимите разходи за живот.

След двугодишен период на значително нарастване на ценовите равнища в световен план, може да се отбележи, че изминалото първо тримесечие на 2024 г. индикира, че глобалната икономика навлиза във времеви отрязък на успокоение на инфлационните индекси. Тази тенденция неминуемо рефлектира и на българската икономика, която е пряко зависима от случващото се на международните пазари на основни суровини и стоки. Овладяването на ценовия ръст е благодарение на стабилизиращите се цени на суровините и енергоносителите.

Цените на природния газ през март спрямо декември бележат съществен спад от -32,2%. На годишна база (т.е. спрямо март 2023 г.) намалението вече достига -46,2%. От началото на 2024 г. има низходяща динамика на цените на суровината. 9% ръст е регистриран в цените на петрола. Средната цена, на която той се търгува през март 2024 г., е 85,41 долара, като за сравнение, същия период на 2023г е 78,43 долара.

Има спад в цените на тока за бизнеса – 42% на годишна база, достигайки до осреднена цена от 124 лв. за мегаватчас месеца, при 212 лв. за същия период на 2023 г.

Отчитат съществени корекции надолу на изкупните цени на зърнените и маслодайни култури. В края на март цената (лв./ тон) на хлебната пшеница намалява на годишна база с -23,3%, при слънчогледа има спад от -15,2%. Очакванията са да няма скокове на пшеницата през настоящия сезон, поради благоприятните условия за засети площите със зимна пшеница в ЕС и наличието на ниски изкупни цени в най- големият производител Русия. Очакванията за ръст в добива на родния слънчоглед и царевица също допринасят за низходящата ценова динамика.

Споделете това с Вашите приятели:
Pin Share