Клинавчето, известно още като орлови нокти или сграбиче (Astragalus glycyphyllos L.), е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). Стъблото е силно разклонено от основата с многобройни приповдигащи се или лежащи разклонения, достигащи дължина от 30 до 150 cm.
Листата са последователно наредени, сложни, нечифтоперести, с 4–8 двойки листчета с дължина 2–6 cm. Цветовете са жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия с дълги дръжки, излизащи от пазвите на листата. Плодът е сърповидно извит боб с чернокафяви семена. Растението цъфти през юни и юли. Разпространено е из горите, храсталаците и горските поляни навсякъде из България. Среща се и в по-голямата част на Европа и умерените пояси на Азия.
В България клинавчето се използва в народната медицина от десетилетия като средство за понижаване на кръвното налягане, диуретик и противовъзпалително растение. Народните лечители препоръчват стръковете при възпаление, болки и подуване на стомаха и червата, за увеличаване на млякото при кърмачки, при болезнена и нередовна менструация и при ишиас.
Съвременните изследвания потвърждават и разширяват тези традиционни приложения. Фармакологичните проучвания върху екстракти и чисти съединения разкриват обещаващи антипролиферативни, цитотоксични, имуномодулиращи, антивирусни и невропротективни ефекти in vitro, както и хепатопротективно действие in vivo, установено при модел на чернодробно увреждане с Ccl₄ (тетрахлорметан).
В традиционната медицина на редица страни растението се прилага при чернодробни и сърдечни заболявания. Съдържа предимно флавоноиди и сапонини. Изследване от Медицинския университет в София (публикувано в Pharmacia, 2023) изолира нов тритерпеноиден сапонин и рядкото съединение астрахризозид А, като и двата сапонина са изпитани за антиоксидантна и невропротективна активност в три различни in vitro модела, а именно: синаптозоми, митохондрии и микрозоми от мозъчна тъкан на плъхове.
Стандартизираният сух екстракт от надземните части на клинавчето е изпитан и за антивирусна активност, като фитохимичният му състав е определен чрез съвременни UHPLC-HRESIMS методи. Практически билката се употребява под формата на отвара, тинктура или капсули. При приготвяне на отвара препоръчителният начин е варене на 2 супени лъжици билка в 0,5 л вода в продължение на 10 минути, като препоръката за дозиране изисква лекарска консултация.
Растението съдържа флавоноиди и преди всичко сапонини. Стандартизираните екстракти съдържат около 3% сапонини. Освен тях са установени тритерпеноидни сапонини, стероли и летливи съединения. Екстрактите от листата и цветовете имат най-висока концентрация на фенолни съединения (до 25,99 mg GAE/g) и флавоноиди (до 21,00 mg RE/g). Надземната маса е богата на желязо, общи феноли и флавоноиди. Младите растения съдържат по-високо количество изофлавони и проявяват по-изразена антирадикалова активност. Въглехидратите са основните макронутриенти (над 62 g/100 g суха маса), а съдържанието на протеини надхвърля 13 g/100 g суха маса, особено в листата и плодовете. Сред минералите особено значимо е присъствието на калций, магнезий и желязо.
Билката действа успокоително и противовъзпалително. Използват се надземните части: стъбла, листа и плодове, които се берат по време на цъфтеж (юни–юли). Суши се на сянка при добра вентилация, на тънък слой. Допустимата влажност при готовата суровина е 12%. Рандеманът при изсушаване е около 1:4, т.е. от четири части прясна билка се получава приблизително една част суха.
