– Ким, какво си спомняте от детството?
– Мислите за миналото са наситени с носталгия и усещане за щастие. Родена съм в Ливърпул. Родителите ми имаха огромно влияние върху оформянето ми като личност. Мама беше секретарка, а татко работеше като строителен инженер. Те бачкаха здраво и честно. Преместили са се в Канада, когато съм била бебе. Татко винаги ми казваше: „Ти можеш да постигнеш всичко“. Израснах, знаейки, че той вярва в мен и в моите възможности.
Майка ми е имала драматичен живот. Изоставена от баща си и живяла с майка си – моята баба – в непоносима бедност. Но тази моя баба все пак е отгледала сама три деца. Тези неща ме вдъхновяват да искам да разказвам истории за истински жени, а не някакви измислени комиксови персонажи. Жени, които са имали силата да оцелеят в трудни и тежки ситуации.
– Какво ви мотивира да се откажете продължението на сериала „Сексът и градът“, в който изиграхте обичаната от милиони зрители Саманта?
– Моето желание беше да избегна капана на тази роля и този сериал. Докато снимахме преди години се забавлявахме много и усещах, че покоряваме нова територия. Имаше невероятно вълнуващи моменти. Трудно е човек да се раздели с подобно нещо, но се налага.
Помня, че много хора не бяха доволни от решението ми и реагираха по абсурдни начини. Някакъв човек ми писа: „Виж, аз работя в банка и не харесвам колегите си, не харесвам работното си време, но все пак ходя на работа. Така трябва да направиш и ти!“. Едва ли не ми казваше: „Дай ми каквото искам. Щом аз се чувствам зле, значи и ти ще се чувстваш зле“. Аз съм безкрайно доволна, че мога сама да взимам решенията за пътя на кариерата си
– Трудно ли беше да достигнете до тази завидна позиция?
– Определено се чувствам като късметлийка, но не е и като да не съм работила много и тежко за това. Затова съм готова да защитавам позицията, в която се намирам. Истината е, че вече не бих била способна да се справя добре с работа, която не искам да свърша.
– Какви са професионалните ви цели сега?
– Искам да използвам платформата си на публична личност, за да разказвам историите на жени на моята възраст, които познават вкуса на загубата. Загубата на близки е най-тежкото нещо в живота ми, откакто навърших 60 години. Загубих баща си. Загубих брат си.
– Много се говори за отношенията ви с останалите актриси от „Сексът и градът“. Останахте ли си приятелки?
– Никога не сме били приятелки. В известен смисъл това бяха токсични взаимоотношения. Затова, когато отказах да участвам в нови епизоди и трети игрален филм, го направих като дълбоко вътрешно убеждение. Не съм се държала като капризна дива.
Сара Джесика Паркър определено можеше да се държи по-човешки в целия процес. Не знам какъв проблем имаше, но определено не се държа по адекватен начин. В крайна сметка и четирите бяхме колежки и в известен смисъл това беше здравословно защото имаше ясно очертана линия между професионалния и личния ни живот. Ние не я пристъпвахме. Никога не сме били приятелки.
– Правилно ли медиите отразиха тези проблеми и отношения според вас?
– Не бих казала. Това, което ме тревожи е, че аз излязох лошата в цялата ситуация. Никога не съм искала повече пари, не съм търсила някакви проекти и намирам за абсолютно абсурдно да ме описват като някаква дива. Нелепо е.
– Съжалявате ли за нещо?
– Помня как се разпадна първият ми брак. Дълго време не знаех дали ще се съвзема. Но успях. Винаги съм била по-неуверена в личен план, отколкото в професионален. Вече не правя компромиси.
Може би съжалявам за отделни моменти, в които е трябвало да реагирам по-остро. В киното са се отнасяли с мен ужасно. Един режисьор ми каза, че са ме уволнили от тв сериал, защото шефът на телевизията не бил получил ерекция от мен. Ото Преминджър също не беше особено чувствителен. Когато ме режисираше в първия ми филм „Роузбъд“ през 1975-а година ми каза, че му напомням на Мерилин Монро, защото и аз като нея нямам талант, но съм секси. Буквално избягах. Бях на 17 години.
– Замесвали са ви и в канадската политика…
– По време на едно издание на топ предаването „60 минути“ ме объркаха с майката на премиера Джъстин Трюдо. Преди години за кратко съм излизала с неговия баща, който също е бил премиер.
– Как искате да ви запомнят?
– Като забавен и честен човек. Преструвам се професионално и затова е хубаво в реалния живот да бъда истинска.
