Кантарджиев: Няма да има затваряне, остават само маските и спазването на дистанция

Кантарджиев: Няма да има затваряне, остават само маските и спазването на дистанция

448 нови случая на COVID-19 има у нас през последното денонощие. Направени 3 795 PCR теста. Или това са 164 случая по-малко от вчера, отчетоха от Националната информационна система. Четирима са починалите от болестта, а общият брой на жертвите е 891.

Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е: Благоевград – 55 нови случая, Бургас – 5, Варна – 49, Велико Търново – 19, Видин – 1, Враца – 2, Габрово – 5, Добрич – 11, Кърджали – 1, Кюстендил – 3, Ловеч – 6, Монтана – 16, Пазарджик – 6, Перник – 4, Плевен – 1, Пловдив – 42, Разград – 5, Русе – 6, Силирстра – 8, Сливен – 39, Смолян – 9, София-град – 116, София-област – 8, Стара Загора – 6, Търговище – 10, Хасково – 7, Шумен – 5, Ямбол – 3.

В болниците в страната се лекуват 1189 пациенти с COVID-19, 59 от тях в интензивни отделения. През денонощието са излекувани 105 души, а от началото на епидемията – 15 818. Под карантина в момента са 10 588 души.

Всеки областен щаб трябва да вземе мерки спрямо данните, които има за разпространението на коронавируса, посочи в предаването „Тази неделя“ по bTV директорът на центъра на заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

Затваряне няма да има, но трябва да се пазят възрастните хора, хората с хронични болести и тези с имунен дефицит.

„Националният оперативен щаб дава препоръки на базата на анализ. Иначе по предложение на националния здравен инспектор, министърът издава заповед. Засега няма нагласа. В момента трябва да пазим старчески домове, болници, за да не се превърнат в огнища. Видяхме, че с училищата няма страшно“, каза проф. Кантарджиев.

Според него маските и дистанцията са това, което намалява и контролира епидемията.

Високите стойности на заразените с коронавирус се дължат на неща, които могат да се предотвратят и на неща, които не могат да се предотвратят, коментира още директорът на центъра на заразни и паразитни болести.

„Можеше хората, които трябваше да носят маски на закрито, да си ги носят. Ако си ги носеха съзнателно в градския транспорт и магазините, ако не се събираха много хора на едно място, можехме да имаме по-малко случаи“, посочи още проф. Кантарджиев.

Той посочи кои са и нещата, които не можем да предотвратим. По думите му на първо място това е една въздушно-капкова инфекция, която много трудно се контролира, с мерките може само да я ограничаваме. „Мерките само намаляват случаите и намаляват тежкото протичане на заболяването“, отбеляза проф. Кантарджиев.

Увеличаването на случаите го имаме в цяла Европа, каза той.

„На всеки 10 години очакваме някой вирус, който е при животните, да премине при хората. Това са обикновено микробите, които причиняват най-тежките инфекции. Когато някой микроб мине от животни към хора, то обикновено много е опасен, защото не е адаптиран към човешкия организъм. Последният коронавирус си е живял по прилепите. Те имат един белтък, който защитава от вирусни инфекции, при тях се въдят вируси, които не ги убиват, но тръгнат ли по хората започват да правят проблеми“, обясни директорът на центъра на заразни и паразитни болести.

Според проф. Кантарджиев вирусът е пет пъти по-опасен и пет пъти по-тежко се прекарва от грип. Благодарение на мерките обаче, нямаме такова разпространение, както при грипа, отбеляза проф. Кантарджиев.

Проф. Кантарджиев определи решението и личните да могат да издават направления за PCR тестове като много правилно. По думите му бързите тестове са тези, с които може да бъде спасена системата.

„Трябва широко да се използват бързите антиген тестове. Те действат и бързо доказват дали човек може да заразява. Не са така чувствителни като PCR теста, но са сигурен критерии, а и струват 20 лева“, подчерта Кантарджиев.