Извор на Св. Варвара лекува край Елешница

Извор на Св. Варвара лекува край Елешница

Както в православието, така и в католическата традиция, и в протестантството Св. Варвара се смята за защитница от внезапна смърт. Ето защо 4 декември, когато е празникът на великомъченицата, по цял свят честват представителите на най-рисковите професии – миньори, артилеристи, пожарникари, сапьори, пиротехници.

Личността на светицата е обвита в мистерия. Появата й на историческата сцена става твърде късно, близо пет века след мъченическата й смърт. В наши дни поради съмнения относно историчността на нейната легенда тя е отстранена от Общоримския календар при ревизия от 1969 г., макар и да остава в списъка на светиите на католическата църква. Ето защо не е изненадващо, че у нас едно село пази прастара раннохристиянска легенда за светицата. Според нея тя е бродила по земите край Разлог, където е живяла и където намира мъченическата си смърт. Там има параклис в чест на светицата и чудотворен извор, наречен Мирото. Вярва се, че който се измие с лечебната вода в него, може да се изцери от всякаква болест.

Според прелюбопитно изследване на богослова д-р Венцислав Каравълчев Св. Варвара не е родена в Никомедия през III век, както реди житието й, а в село Елешница, което в древността се е наричано Илиопол. Баща й Диоскор бил високопоставен администратор. Тъй като тя била с приказна красота, от ревност я заключил в една кула. Когато бил надалеч по държавни дела, Варвара приела християнството. Мъченицата била осъдена на смърт чрез посичане от баща си и управителя на града. Отрязали й главата срещу баните, а кръвта й се превърнала в лековита минерална вода. Местните разказват, че водата започнала да блика там, където кръвта й попила в земята. Днес изворът, който блика, е с температура 57-58 градуса. Мирото е облицовано с камъни, а хора идват от цялата страна и чужбина за лечебни бани.

Предполага се, че край целебния извор е съществувало езическо светилище, което по-късно прераства в християнско оброчище. То може да се види в близост до изградения параклис. Цялата местност е известна от време оно с името Св. Варара. По-нагоре могат да се видят големи камъни, струпани като стадо. Предполага се, че това са останките от кулата, в която е стояла светицата, платила с главата си приемането на християнската вяра.

Счита се, че легендата, че Варвара е родена тук, тръгва от един руски монах от Атон, лекувал се в извора край село Елешница. През 1856 г. в Москва са издадени в няколко тома спомените и записките на монах Партений, който, както сам пише, е сторил това по молба и с благословението на епископ Атанасий. В четири обемисти тома Партений е изложил видяното и чутото от него по време на пътуванията си и пребиваването на Света гора, както и в Русия, Молдова, Турция, Йерусалим и Светите земи. В четвъртия том на тези спомени се съдържа сведението, което потвърждава битуващата в Елешница легенда за Света Варвара. Ето какво пише Партений:

„Ще обява още нещо, което за нас, руснаците, е много важно, но неговата достоверност още не е доказана, не е изследвана и затова предизвиква недоумение у мен. А това нещо е следното: българите утвърждават, че св. великомъченица Варвара била по род българка, по език славянка, от македонската страна. Това на мен ми го казваха в нашия руски манастир на Атон монаси българи, не един и не двама, но повече от двадесет човека. А те получили това предание от древни времена и от прадедите си.

Те казват така: В Македония има град Неврокоп, от Атонските гори на шест дни път; а от град Неврокоп на един ден път има село, по български наричано Лешница (Елешница – б.р.), а по гръцки – бившето Илиопол. В това село има баня, до банята тече силен източник на гореща вода, която има целителна сила, а когато се охлади, тя става сладка и вкусна като мляко. Тази баня се нарича Диоскорова, по името на бащата на Св. Варвара; а по-добре ще е да кажем – баня св. Варвара. В деня, в който се чества паметта на светицата, тук се събира голямо множество народ, българи, и се извършва молебен и става голям празник, и пият от водата и се къпят там в купела. Освен това в същото село има разрушена кула; казват, че в нея живеела св. Варвара и че кулата била построена от нейния баща“.

Според официалното житие тези събития се случват в Никомедия. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Младата жена е погребана от християнина Валентин и гробницата й става източник на чудеса на вярата. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През XII век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев. Частици от чудотворните мощи на светицата у нас има в храма „Преображение Господне“ в София. В Троянския манастир „Успение Богородично“ наред с чудотворната икона „Богородица Троеручица“ се пазят и мощи на Св. Варвара.

Закрилница е на артилеристите

Всяка година на 4 декември артилеристите в армиите на редица християнски държави почитат своя патрон – света великомъченица Варвара. Във Френската армия организирано този ден се почита от 1671 г. по време на царуването на Луи XIV със създаването на Полка на кралските стрелци, чийто първи командир е самият крал. На Запад светицата е наричана Барбара. В армията на САЩ този ден обикновено е съпроводен с официална военна вечеря с тържествено връчване на ордени, учредени на името на св. Варвара. Ордените могат да получават не само военни, но и цивилни граждани за заслуги към артилерийския корпус.

Светицата е била призовавана да окаже помощ при инциденти в резултат на експлозия на първите образци артилерийски оръдия. Ето защо в зората на артилерията древните артилеристи, отправяйки своите молитви към св. Варвара, я приели за свой покровител. Предисторията на култа към светицата се свързва с времето, когато Китай изобретява барута. Очаквано скоро започнали да се произвеждат и първите оръдия. Те проправили своя път от Азия към Европа и страхът от новото оръжие се оказал точно толкова зловещ, колкото и страхът от гнева на Св. Варвара. Оръдието убивало внезапно и от разстояние както мълнията, пронизала убийците на християнската мъченица. Но имало и нещо друго. В началния период на своето развитие огнестрелната артилерия е била много далече от съвършенството.

Първите оръдия се изработвали от желязо. При изстрел то се изкривявало в тялото, а част от елементите на снарядите са се запоявали към канала на оръдието. Често явление при тези условия е било вместо изстрелване на снаряда неговото пръскане, което поразявало не вражеските, а своите войници. В такива случаи артилеристите са търсили упование, закрила и защита при подобни нещастия от св. Варвара, покровителка на мълниите и гръмотевиците. С времето артилеристите са имали усещането, че винаги се намират под защитата на светицата. На деня на светицата честват миньорите в Полша, Чехия и Германия. Дори в далечна Австралия миньорите я почитат с ежегоден парад.

Името й носят градове и хапчета

Барбитуратите, едни от най-старите успокоителни, използвани в медицинската практика, са кръстени на светицата, наричана на Запад Барбара. Историята разказва, че през 1864 г. в една механа влязъл химикът Адолф фон Байер. Той тъкмо бил открил група вещества, действащи върху централната нервна система в широк спектър от успокоително до анестезия. Там празнувал своя празник един артилерист. В негова чест химикът кръстил своето откритие на светицата.

Нейното име носят много градове и храмове по цял свят. Днес част от брега на Калифорния, заета сега от град Санта Барбара, е кръстен на светицата. Името му е дадено през 1602 г., след като морският изследовател Себастиан Вискайно оцелява след буря в морето точно в навечерието на нейния празник. Други испански и португалски селища на име Санта Барбара са създадени в Бразилия, Чили, Колумбия, Хондурас, Мексико, Венецуела и Филипините.