Защо ходенето бос е полезно за здравето?

Докато преди векове носенето на обувки е било единствено при необходимост, то към днешна дата изглежда по-скоро странно, когато видим някой да ходи бос. Често материалите, от които са изработени подметките на обувките са от синтетични материали, а формата в повечето случаи не позволява цялостен комфорт на крака. Често обувките се избират според естетичния им вид, а не тяхната основна функция – да защитава и поддържа крака.

Обувките ограничават обхвата на движение на мускулите на ходилото, оставяйки го неактивно и нечувствително, като увеличават спомагателните движения.

Неравните подметки – обувките с висок ток, обувките с платформа, както и една голяма част от специализираните спортни обувки, включително и маратонките за бягане, изместват центъра на тежестта, като по този начин водят до промяна в походката. В рамките на месеци до година, при ежедневно носене на неудобни обувки е възможно да се стигне до мускулен дисбаланс, включително гръбначни изкривявания.

Ходенето бос осигурява естествената походка, като тежестта се пренася върху възглавничките на ходилата. По този начин и контролът върху позицията на стъпалото се подобрява. Функцията на проприорецепцията също се подобрява, като често се подобрява намаляват болки по ставите на долните крайници, които не са свързани с органична патология.

При пациенти със захарен диабет и развита диабетна неврпатия ходенето бос може да създаде допълнителни проблеми, тъй като стъпалата са податливи на наранявания, а поради нарушената инервация – възможно е да не бъдат забелязани вече формирани рани.

Изборът на подходящи обувки е особено важен при малки и подрастващи деца, пише puls.bg. Те имат отношение към растежа, стабилността и силата на мускулите, които формират ходилото.

Използването на твърди подметки при малки деца може да попречи на рефлексната интеграция, което води до забавяне на развитието и сензорни проблеми.

Честото и продължително носене на високи токове, особено от млади момичета, преди и около пубертетното развитие може да доведе до болки в гърба, прегърбване, глезенна нестабилност и чести навяхвания.

Слаби глезени, нисък мускулен тонус, лоша стойка – неправилната обувка наистина може да навреди.

На база на нуждите на тялото от ходене бос все повече усилия се влагат в разработването на обувки, които да позволяват максимално имитиране и доближаване до свободата на крака. Това изисква обувките да бъдат с ниска подметка, която да бъде изключително гъвкава.

Т. нар. минималистични обувки или известни още като „боси обувки“ са един от вариантите, като те се разработват не само за деца, но и за възрастни. Все пак при възможност за ходене бос – добре е това да се случва и по сравнително по-неравни повърхности, така че да се тренира допълнително проприорецептивната чувствителност.

Някои ключови характеристики на подходящи обувки за носене, особено и при вече проявени симптоми от страна на опорно-двигателния апарат са ниска височина на подметката, особено в областта на петата. Освен това гъвкави подметки, голяма предна част за пръстите, за да им се осигури достатъчно пространство и да не се налага държането на цялото ходило в щадяща позиция, която натоварва други мускулни групи.

Основното значение е т. нар. боси обувки е, че те защитават крака, но паралелно с това по никакъв начин не ограничават нормалното движение или стойката.

Ходенето бос или с използване на минималистични обувки позволява освен засилена проприорецепция и съответно координация, също така има отношение към развитието на мозъка и нервната система при малки деца.

Честото ходене на бос крак, дори и без чорапи, не възпрепятства походката, както често това се наблюдава при използването на дебели и твърди обувки.