Защо в Германия милиони хора не работят, а живеят на помощи

Във Вупертал всеки седми жител ползва услугите на местното Бюро по труда, казва неговият шеф Томас Ленц пред „Дойче Веле“. Същевременно на много места в града се търсят работници – като се започне от кафенетата и се стигне до лекарските кабинети. Защо безработните не се възползват от тези обяви?

Социалната роля на бюрата по труда

„80% от тези, които ползват услугите на Бюрото по труда, са без завършено средно образование или без професионална квалификация“, казва Ленц. Към 60% имат известни психически или други здравни ограничения: „Имаме клиенти с наркопроблеми, с големи дългове, с военни травми. Преди да се стигне до посредничество за работа или обучение, се опитваме най-напред да разрешим тези проблеми – и то възможно най-индивидуално“.

Днес германските бюра по труда са предимно социални служби – те полагат грижи за хората, които вече са отписани от всички останали. „С работата си бюрата по труда допринасят значително за социалния мир в градовете и общините. Дългосрочната безработица разболява хората и ги отдалечава от обществото“, обяснява Ленц. До момента бюрата по труда ангажираха безработните най-вече със спомагателни дейности, с които те не се занимаваха дълго време. В рамките на нововъведената система за социални плащания би трябвало на преден план да излязат все по-силно по-нататъшното обучение и придобиването на професионална квалификация.

Как да бъдат подтикнати хората да работят

Икономистът Холгер Шефер от Института за германска икономика обяснява: „Целта на социалната политика е да даде възможност на хората да изкарват прехраната си със собствени средства. Това се постига по правило с работа, затова интеграцията на пазара на труда е от решаващо значение за участието в обществения живот и поемането на собствена отговорност“.

Как обаче да бъдат стимулирани да работят хората, които живеят на социални помощи? На първо място към числата трябва да се подхожда диференцирано. „От тези 5,7 милиона души в Германия, които разчитат на социалните плащания, само една част са безработни – към 1,7 милиона“, обяснява Шефер. „Останалите са или деца или младежи, които още ходят на училище, или хора, които се грижат за малки деца и не са на разположение на трудовия пазар, или пък са работещи, които получават допълнителни помощи.“

Рецепта за намаляване на безработицата няма, а и е нормално да съществува определен брой хора, които са в процес на търсене на работа. Но сред тези, които живеят на социални помощи, има твърде малко, които са способни веднага да заемат свободните места на „нормалния“ трудов пазар. Поради което Шефер стига до следния извод: „Преодоляването на сегашния и най-вече на бъдещия дефицит на работна ръка е възможно само чрез миграция, по-голямо участие на работната сила, по-дълго работно време и по-висока производителност“.

Огромна липса на кадри

Над половината от фирмите в Германия не могат да намерят кадри за свободните работни места, става ясно от актуално проучване на Германската индустриална и търговска камара. Никога преди толкова много фирми не са имали проблеми с намирането на нови служители. „През следващите години хората от поколението на бейби бума ще достигнат пенсионна възраст. Възникващата празнота може да бъде запълнена най-вече чрез миграция и това е от централно значение, тъй като най-вероятно е твърде късно за други мерки, насочени към трайни поведенчески промени.“

За да може пазарът на труда да остане стабилен и към него да се насочат повече хора, шефът на бюрото по труда във Вупертал призовава да се изследват по-дълбоките причини. „Без училищно образование пътят към пазара на труда е повече от труден“, казва Ленц. „Дали не трябва да реформираме училищната система? Не трябва ли да говорим и за справедливо заплащане и за ценността на работата в нашето общество?“ Крайно време е за съществени промени, казва той.