Етиен Леви: Господ ще се намеси, когато нашето малоумие излезе от граници

Етиен Леви: Господ ще се намеси, когато нашето малоумие излезе от граници

– Етиен, ти стартираш устремно годината, с нова група „СУПЕРТРИК“ и нова песен „На Витошка и Патриарха“. Защо избра точно тя да е първият музикален проект за новата ти формация?
– Песента, с която стартирахме новата 2022-ра година, всъщност е направена за 60-годишния ми юбилей, но понеже никога не съм настоявал за индивидуални проекти, реших да я реализирам с новата формация. Това наистина е първата ми песен със „СУПЕРТРИК“ и тя е по музика и текст на Боби Мирчев, а аранжимента е на Юлиан Янев. Радвам се, че се харесва и я излъчиха в новогодишната програма на две от известните ни телевизии. Надявам се, че всички българи сме стартирали първата от поредицата прекрасни години, които ни предстоят. Естествено, без божията помощ няма как да стане нещо, затова трябва да имаме силна вяра, светлина по пътя и усмивки, за да предизвикаме позитивна вибрация и промяна. Дори в тежки моменти като този, аз съм непоправим оптимист, защото знам, че във вселената има закони и не може вечно да е така, а след тъмнината идва светлина, така че да сме живи и здрави и да дочакаме победата на човечеството над злите сили.

– Как се стигна до тази промяна в групата ви и до появата на двете нови лица в нея – Деля и Витали?
– Още през 2020-та година, нашата колежка Снежана взе решение да прави самостоятелни проекти и така по време на пандемията бях принуден да се замисля как да продължим напред. Осени ме, че може да се получи нещо ново и модерно с присъствието на млади хора в групата. Споделих тази идея с моята колежка Руми и нашата прекрасна пиар дама Евелина Петрова, която направи много за нас и те възкликнаха единодушно: „Супер!“ и от там дойде името „СУПЕРТРИК“. Поканих за нови членове на групата ни моите студенти от НБУ – Деля Харалампиева и Витали Езекиев, които са наистина прекрасни музиканти с много вкус и бъдеще пред тях. Аз така възпитавам всичките ми студенти по поп, рок и джаз, че трябва да се пее само и единствено на литературен български език, в синхрон с красива мелодия.

– Тази година група „Трик“ има 40-годишен юбилей на сцената. Как ще го отбележите и каква е тайната да се задържите толкова време?
– Още преди години доста колеги са ми казвали, че трябва приживе да ми издигнат паметник за търпението да работя толкова време само с жени, защото има всякакъв вид настроения, емоции и нерви, но съм успявал в името на любовта към групата. „Трик“ е създадена на 22 март 1982-ра година – първия ден на пролетта, когато Стефан Широков, светлина на душата му, решава, че ще създаде група от нов тип в българската музика от певци, които са същевременно танцьори и артисти. Доста хора тогава са гледали скептично на това, но ние тръгнахме стремглаво и сега искаме да отбележим този юбилей с голям концерт, но зависи и от това какви спонсорства ще намерим. Дай Боже да се случи зала 1 на НДК, но за нас би било щастие да бъдем и в зала България и да поднесем един букет от наши популярни, мои авторски и нови песни.

– Кои български изпълнители бяха най-голямото вдъхновение за теб в началото на кариерата ти и имаш ли незабравим спомен с някои от легендите на родната сцена?
– Първото ми вдъхновение – това е моят баща, който е създател на първия квартет в България през 1946-та – от четирима български евреи. През 50-те години създава и втория квартет „Алегро“, с който са имали концерти предимно навън – аз съм бил на четири години, когато съм гледал баща ми в забавна програма от Финландия. Баща ми е имал близко познанство с Леа Иванова, с която са били като брат и сестра. Имаше една силна обич между тях, а Леа беше вдъхновение и за мен, както и моята преподавателка в Консерваторията – легендарната Ирина Чмихова. Когато бях млад музикант в системата на „Балкантурист“, Леа и Еди Казасян са идвали да прослушат групата ни и много ни харесаха, дори казаха, че ще дойде време да заработим заедно. Винаги съм се възхищавал и от Емил Димитров – изключителен артист и композитор, с невероятен глас и харизма. Лили Иванова също е изпълнител, който аз страшно обичам и уважавам. Близо една година работих с нея и когато сме обикаляли заедно страната за концерти ме впечатли, че тя винаги беше първата, която правеше проба на песните си и изпипваше всеки звук, невероятен професионалист.

– Имаш ли си любим музикантски виц?
– Имам. Срещат се двама колеги музиканти и единият много весел, а другият намръщен и го пита – Абе, братле какво си се ухилил, какво си се олензил така? – Как няма да съм щастлив – издадох нов компактдиск! – Е, браво бе, а продаде ли нещо? – Да, апартамента и колата!

– Ти си живял и в Израел. Там какво е отношението към известните им певци и какъв е процентът на тяхната музика, която звучи в ефира, в сравнение със ситуацията у нас?
– Там тяхната музика звучи в доста по-голям процент от тук, освен това изпълнителите им се радват на изключителна обич. Във времето, в което живеех в Израел и пеех в мюзикъл на Андрю Лойд Уебър, бяхме близки приятели с известния руски певец Максим Леонидов, солист на тяхната рок група „Секрет“. Един път, той ми звъни по телефона: „Етиенчик, имам покана за един голям израелски рок изпълнител Дани Литани, който 15 години не е бил на сцена – искаш ли да дойдеш?“ Отивам и се удивих, че като излезе този човек и запя – от първата до последната песен всички ги знаеха и пееха с него. Само за секунди си представих, ако ме няма у нас на сцената 15 години, после ще има въпроси: „Кой е пък този?“ Тук просто е така и това идва от тези професионални доносници и демагози – емисари на злото, както аз ги наричам, които само щъкат и внасят интриги. Отиват, например, при младите изпълнители и им казват:„Абе, ония мухъли от естрадата знаеш ли какво казаха, че няма талантливи сред вас…?“ Няма да им прощавам такива думи. Първо – няма стил естрада, това е място, където човек показва своето изкуство, и второ – никой не е говорил подобни неща срещу младите! Такива хора правят разкол между поколенията и това е тенденциозно, за да няма приемственост.

– А болка ли е за изпълнителите от твоята генерация, че песните им рядко звучат в ефира?
– Няма изпълнител, за който това не е болка, защото това си е принудително пенсиониране и то идва от хора, които си мислят, че само модерното в момента е нужно, обаче освен комерсиална има и художествена музика. Стойността на песните тези изпълнители, които днес са пренебрегнати и чувстват болка от това е доказана, а хората не са ги забравили – искат ги и ги харесват, което някои музикални редактори се правят, че не виждат. Всеки певец иска да се чувства необходим и има доста огорчени колеги от това, че не ни въртят песните и така те са обречени на забрава. Скоро бях създал една песен на испански, но и нея не я въртят много, дори въобще. Имаше недоволни, че съм я направил на испански, а като е на български пък казват, че не е модерно. Пускал съм я на студенти и всички: „Страхотна е, на кого е?“ Като им кажа, че е на мен и групата и те: „Вярно ли?“ . У нас много хубави песни не стигат до ефира.

– Трябва ли един изпълнител да има връзки в дадена медия, или да си плаща за ротации, за да звучат песните му в ефира?
– У нас си го има това, че трябва човек да има познанства, за да го въртят, иначе разчиташ на уважението към теб. Аз съм израснал с висока ценностна система и винаги съм се държал по-скромно като поведение. Ненатрапчив човек съм, не безпокоя, отдръпвам се, ако усетя, че обажданията ми досаждат и ги прекратявам. Какво означава да се молиш да пускат нещо, което даваш без пари, но ситуацията е такава, ако не си от котилото… От някои телевизии може да коментират: „Леле, тези плесенясалите още ли са живи?!“ Има го това делене на поколения, а би трябвало различните поколения да бъдем заедно и да се подкрепяме.

– Според теб, във възпитанието ли е тайната евреите да са толкова успешни и така да се подкрепят взаимно, докато тук не е така?
– Естествено, на първо място е вярата и семейното възпитание, както и уважението към личното достойнство. Аз например, не само от еврейския, а и от българския си род – никога не съм чул през живота си някой да ми държи сметка защо съм се оженил за българка, всички уважават моя избор. В Израел децата от малки изучават подробно Библията и всичко, свързано с вярата в Господ. Те знаят, че за да бъдат успешни трябва да учат два-три пъти повече от останалите. Родителите там също винаги поощряват децата си с думи, като: „Ти си страхотен!“, „Ти можеш!“. Не правят забележки, а просто им показват как да направят дадено нещо. Там никога не съм чул реплики от типа на: „Я се виж на какво приличаш – нищо няма да стане от теб!“ Те знаят, че словото е енергия и е много важно какво ще кажеш на детето си.

– Твоите деца с какво се занимават в момента и има ли някой от тях който тръгна по твоя път?
– Единственият, който тръгна по моя път е най-малкият ми син Вивиен Елиезер. Той се занимава с парфюмерия, но също така започна да се увлича по електрическата китара, въпреки че аз не исках да тръгва по този път , за да не се чувства нещастен, защото животът на музикантите у нас е тегав. Израел също не е лесна страна за музиката, там има доста музиканти завършили „Бъркли колидж“, но въпреки това само шепа от тях могат да печелят и да се издържат от музика. Там един популярен певец, който пее на сватба при имотни хора може да вземе хонорар до 100 000 долара, но това е голяма рядкост. Дъщеря ми Емануела завърши гимназия за конструиране и дизайн на облекло и прави хубави неща с ръцете си, но иска да учи и психология. Другият ми син – Ноел, го бях изпратил да учи в Израел, където го поканиха да го обучават за офицер във Военноморския флот, но той реши да се върне тук и сега се занимава със зъботехника. Вече имам и двама внуци от дъщеря ми – Зизи и Никола. Големият е на пет, а малкият на две, да са живи и здрави, страхотни сладури са.

– Наближава 14-ти февруари. Денят на любовта, или на виното ще празнуваш на тази дата и кои качества цениш в една жена и конкретно в твоята?
– Ако трябва да бъда откровен, по-скоро ще отбележа нашия Трифон Зарезан, но нямам против да отбележим и Деня на влюбените. По принцип любовта е нещо много интересно, за мен не е задължително жената да е супер красива, достатъчно е да излъчва нежен сексапил, да е чаровна и да има какво да си говориш с нея. Има мъже, които си падат по манекенки, по плеймейтки, или актриси, но за мен не е задължително жената да е популярна личност, достатъчно е да е чаровна и интелигентна.

– Твоя приятелка – адвокатка ти е казвала, че си много интелигентен и добър, но по отношение на жените си по-скоро глупав. Не поумня ли с годините в този аспект?
– (Смее се.) Да, моя много близка ми го каза това, защото емоцията не е добър съветник в правото. Каза ми: „Емоцията ще ти пречи, много си емоционален и влюбчив“. Тези нейни думи ми повлияха и мисля, че съм се попроменил, но като ти паднат кепенците и дойде сляпата неделя – не знаеш как ще отреагираш! Всички мъже, когато сме влюбени изглеждаме глуповато, но без любов няма градивност. Не разбирам изказвания от типа, че това е само химия, за мен любовта е най-красивото усещане и чувство.

– На енергията и оптимизма ти могат да завидят и много младежи. Как го постигаш и успяваш да се запазиш такъв дори и през пандемията?
– Искрено вярвам, че тази завист е благородна. По принцип, аз не приемам завистта и злобата, колкото и някой да казва, че завистта е градивна – не, човек трябва да умее да се радва на хубавото, което сътворяват другите. Аз съм израснал в такова семейство – където влизаха баща ми и майка ми и сякаш Господ и слънцето влизаха там. Дори тежки моменти се преодоляват със силна вяра и дух, много помага и чувството за хумор. Имал съм много трудни моменти. Бил съм само на година и половина, когато си отиде майка ми, дори не я помня, расъл съм с баба, която загубих още преди абитуриентския си бал, баща ми също си отиде рано. Много често си мисля за тях и усещам тяхното присъствие. Майка ми е била много красива жена, баба ми също. На всички тях им беше мечта да се занимавам с музика и се радвам, че успях да я осъществя. Като има силна вяра и дух, човек може да преодолее и най-гадните неща и да не изпада в отчаяние. Бях болен от ковид, който ме удари тежко, но слава на Бога не стигнах до болница. Привърженик съм на бабешките илачи и освен лекарствата си правих горещи бани на краката с морска сол и синапено брашно. След това взимах един аспирин, завивах се с юрган и така съм сменял по осем-девет фланелки на нощ, но постепенно температурата ми спадна и започнах да се оправям.

– Ти си бил на Божи гроб и на Стената на плача. Сбъднаха ли се молитвите, които изрече там?
– Много пъти съм бил там. Още първият път беше много особено като усещане, усеща се енергията на тези свети места. Има поверие, че от другата страна на Стената на плача е Господ и той чува молитвите ти. Господ е навсякъде и той е казал, че можеш дори на полето да се помолиш, ако не си в неговия дом. Първият път, когато бях там и дори имаше треперене в краката, като пристъпвах по тази свещена земя. На стената съм оставял листчета с желания главно на други хора – мои познати, докато аз съм се молил директно там. Вярвам, че няма как Господ да не ме е чул, макар че има моменти, в които човек трябва да си измине пътя, за да научи уроците си, защото ние сме си виновни за всички страдания още от Адам и Ева. Убеден съм, че Господ ще се намеси, когато трябва, когато нашето малоумие излезе от граници и стане опасно за цялата Вселена. Хубавото при мен е, че в трудни моменти съм оптимист.

в. „Труд“