Елена Поптодорова: Пътят за падане на визите ни за Америка е през ЕС

Елена Поптодорова: Пътят за падане на визите ни за Америка е през ЕС

– Новият президент Джо Байдън започна мандата си ударно – отмени дузина укази на предшественика си. Започва ли преформатиране в американската политика?

– Може да се нарече и преформатиране ​- доколкото няма да се върне като под индиго политиката на двойката Обама-Байдън – по много причини. Това, което е голямата разлика при президента Байдън и ще означава своеобразно възвръщане към обичайното, е възстановяване на отношенията на САЩ в международен контекст.

Вече имаме заявеното връщане на САЩ в СЗО, към Парижкото споразумение за климата. Ще се правят усилия за възстановяване на договорености с Иран, което е много трудно, тъй като ислямската република вече произвежда 12 пъти повече обогатен уран, отколкото е максимално разрешената граница от ОЗХО. Тази щета, която е наследство от президента Тръмп, трудно ще бъде поправена.

И възстановяването на отношенията с ЕС няма да е със същите показатели като преди. Но най-важното е, че т.нар. трансатлантически диалог ще бъде оздравен.

– Тръмп остави тежко наследство – разделена, настръхнала Америка. Доколко Байдън ще успее да потуши напрежението, ще стане ли обединител на нацията?

– Байдън има най-доброто желание за това. Той е човек на съгласието, във всичките си почти 50 години в политиката винаги е търсил мостове и диалог. Затова има толкова добри контакти в средите на Републиканската партия, които се надявам ще бъдат възстановени.

Задачата на Байдън е много тежка. Би трябвало да брои за успех, ако успее да стане неутрализатор на напрежение. Ако постигне това да няма активни пречки на политиката му, ще е голям успех.

Ако някой може да постигне нещо подобно, това е именно Байдън. За разлика от Обама – бляскав оратор, най-добрият след Кенеди, новият президент на моменти дори е леко скучноват. Но точно това й трябва на Америка сега. Оттук трябва да се почне нормализирането на Америка – от непретенциозност, благост, доза смирение дори.

Важен тест ще бъде, разбира се, изкушението от овладяването на всички власти от страна на демократите. Това ще е изпитание и за самия Байдън – той ще трябва да маневрира между целите на политиката си и страстите за реванш в някои среди на съпартийците си.

– В последните си изявления Тръмп спомена за създаване на Патриотична партия. Ще подрива ли тръмпизмът спокойствието в САЩ и занапред?

– Тръмпизмът е жив именно защото не е идеология, а гняв и фрустрация заради несбъднати надежди. Това е гневът на лишените от житейски възможности хора, затова ще го има винаги. Натрупването на гняв не започна сега, а още от времето на срутването на Уолстрийт, когато антиглобалисткото движение „Окупирай Уолстрийт” от 2008-2009 г. се разпростря в цяла Америка.

Там нямаше бели-черни, републиканци-демократи, само силно разтревожени хора, губещи препитанието си. Всеки разочарован и гневен от това, че лелеяната американска мечта му се изплъзва, може да бъде определен като потенциален кандидат за тази нова партия на Тръмп.

Но тук има много по-сложна конфигурация. Това ще си проличи при започването на процедурата в Сената по импийчмънт на Тръмп за подбуждане към бунт. Въпросът е ще се намерят ли тези подкрепящи 17 републикански гласа, за да бъде осъден Тръмп и да бъде пресечен политическият му път напред.

Отцепване на формация на Тръмп обрича Републиканската партия на опозиция в продължение на много години. Ще стане това, което сме виждали в провинциален вариант у нас – отцепническа партия, която избухва и пада като изгорял метеор, но междувременно ще е разбила шансовете на партията майка.

Така че е много интересно гласуването в Сената при вече направена заявка от Тръмп, че има намерение да прави партия, която би дърпала гласове от Републиканската партия.

– Струва ли си Тръмп да бъде удрян, след като вече си е тръгнал?

– Демократите няма как да спрат по средата, особено след като получиха и тези 10 републикански гласа в Камарата на представителите. А и истината е, че само най-обладаните от Тръмп привърженици отричат неговата отговорност за щурма срещу Конгреса. Този грозен вандалски акт разтърси основите на системата с далече стигащи последици.

– Колко ключова е ролята на вицепрезидента Камала Харис в сегашната драматична ситуация?

– Безспорно тя е исторически случай на влизане на жена от малцинствата на Америка на такъв висок пост. Като прокурор на Калифорния Камала Харис демонстрира силен характер, но невинаги е вземала безкритични решения. Идентифицирана е с крайната левица в САЩ, но Елизабет Уорън, да речем, е още по-лява.

Да, Харис е с по-социално разбиране, но влизането във властта омекотява острите ръбове. Смятам, че в САЩ ще се отиде към по-социална политика, но в никакъв случай не можем да говорим за социализъм, с който плашат.

– Идва ли наистина нов етап в трансатлантическото партньорство, след като Европа вече приветства Байдън като „приятел в Белия дом”?

– Разбира се, че е така. Нека не забравяме, че Тръмп някак екстремно уважава силата и в неговите представи ЕС е слаб. Беше стигнал дори дотам да определя като слаби държави като Германия, Франция.

Байдън ще разсъждава чисто политически в тая парадигма. Разбира се, ще бъде възобновено трансатлантическото партньорство в нови условия. Затова можем да говорим за преформатиране.

Европа вече си научи урока, че инерционното безгрижие по отношение на отбранителните разходи свърши – и то правилно. Това беше една напълно логична стъпка на Тръмп. Но не само това – в много други сфери ЕС вече трябва да започне да осъзнава себе си.

Ако има претенции за най-големия обединен пазар, това води към утвърждаване на автономност на база на съпричастие в ангажименти, отговорности. На тази основа, но много добронамерено, ще има развитие в отношенията Европа-САЩ, след като и в двете страни усетихме по най-тежкия начин колко взаимна нужда имаме едни от други.

– Джо Байдън има специално отношение към Балканите, как ще се отрази това на нашия регион?

– Огромната разлика с Тръмп е това, че Байдън ни познава още от 1990-те, дори беше на посещение в България през 1999 г. Той е единственият политик в Америка, който може да вдигне телефона на всекиго – познава всички и това е огромно предимство. Така че Байдън ще има персонализиран подход към държавите в нашия регион. Разбира се, това ще бъде в духа, в линията на американската външна политика, каквато винаги е била и на Балканите, още от разпада на Югославия, където Бил Клинтън имаше водеща роля.

Ще имаме много по-видима и много по-ангажирана Америка. Но това не означава натиск по въпроси от компетенциите на европейското ни членство.

По болния въпрос – спора със Северна Македония, Америка винаги е била с ясна позиция, изразена и от вече бившия държавен секретар Майк Помпео. Америка винаги ще иска да види Северна Македония като част от ЕС, но лостовете за въздействие са в ръцете на Брюксел.

– Да очакваме ли решаването на друг сериозен проблем – падане на визите за САЩ?

– Този проблем се решава не от администрацията във Вашингтон, а в Сената. Да, сега демократите имат мнозинство, но и при предишно демократическо мнозинство въпросът не се придвижи напред заради прословутия процент на откази. Той стъпва на преценка за ниво за върховенство на закона, корупционни практики, обвързаност с Русия, връзки с незаконен трафик на наркотици и оръжие.

Пътят за падане на визите трябва да е през ЕС, да се използва идването на Байдън в Брюксел, за да се включи в дневния ред темата за тези оставащи пет държави, които трябва да получат безвизов режим за Америка.

Има и указ на Байдън по миграцията – трябва да се използва този прозорец и да бъде призован президентът в духа на разбирането му за отворена държава и миграция. На ход е националната дипломация.

– Ще върне ли Байдън блясъка на американската мечта, помрачена и от щурма на Капитолия?

– О, навсякъде има кръгове, заинтересовани да видят срутена тази мечта, да видят срутена представата за Америка като демократична уредба. Всичко, през което се премина при тези избори, води до единствено заключение – демократичните органи в САЩ работят. Това трябва да бъде напомняно постоянно, защото в това се корени и образът на Америка – първенствуваща роля на закона и взаимен контрол на институциите.

И наистина Байдън е надеждата за връщане към американската мечта. Може би е добре да заеме лозунга на нашия президент Петър Стоянов – Той е! Кратко и силно внушение, подходящо за мандата на Джо Байдън.

в. „Марица“