Евро за 2,8 млрд. лева въртим всеки ден в сделки
Евро за 2,8 млрд. лева въртим на валутния пазар всеки ден. Това сочи статистиката на БНБ за 12 години. Резултатът е, че българите са купили с над една трета повече евро за периода 2007-2019 г. Докато през 2007 г. всеки четвърти обмен е за двойката USD/EUR (долар/евро), то през предпандемичната 2019 г. близо 80 на сто от трансакциите са за двойката BGN/EUR (български лев/евро).
Статистиките са от традиционното тригодишно проучване на БНБ „Пазари на валути и извънборсови пазари на лихвени деривати“. То се координира от Банката за международни разплащания (БМР) в Базел, Швейцария, и се провежда от
всички национални централни банки
по методология, изготвена от БМР. Целта е да се събере обхватна и международно съпоставима информация за размера и структурата на тези пазари, като така се работи и по посока подобряване прозрачността. У нас последният такъв актуален доклад е от предпандемичната 2019 г., като той показва, че преди 2 години най-много обмен е имало за евро. На второ място е двойката долар/евро с дял от 12%, а на трето е еврото срещу други валути, по-специално евро срещу унгарски форинт с дял от 5 на сто. Следващите няколко места са за валутни двойки с щатски долар или български лев, които държат незначителни дялове от по едва няколко процента в структурата на оборота на валутния пазар. Финансовият експерт и кредитен консултант Тихомир Тошев обясни пренасочването към еврото с „желание за повече сигурност“ от потребителите. Не трябва да се забравя и че цените на имотите са в евро. „Имотният пазар в момента е много активен, а продавачите искат разплащанията да стават в евро“, обясни Тошев. Запазва се тенденцията
най-активно търгуваните чужди валути да са щатският долар и еврото
През 2019 г. трансакциите, включващи лев от едната си страна, нарастват в абсолютна стойност и като относителен дял до съответно 1,6 млрд. долара и 79.6% дял спрямо дял от приблизително 67% три години по-рано. трансакциите с щатски долар, с изключение на BGN/USD, пък намаляват в абсолютна стойност до 277.3 млн. долара спрямо над 410 млн. долара през 2016 г. Като относителен дял пък спадът е около 10 на сто – от 23,2 на сто през 2016 г. до 13.3% преди 2 години. Най-често търгуваната валутна двойка е лев/евро, като тя формира 77% от общия оборот спрямо 66% само 3 години по-рано.
Данните на няколко от търговските банки у нас, към които „Монитор“ отправя запитвания, показват, че тенденцията не се е променила през последните месеци на тази година
Основните търговски партньори на българския бизнес са в страните от еврозоната
като валутната двойка евро/лев очаквано е с най-голям изтъргуван обем“, коментират от една от финансовите институции. По нейни данни по-големи обеми валутен обмен се наблюдават и във валутните двойки USD/BGN и EUR/USD. За промяна в тенденциите не може да са говори, смятат още от банката, тъй като EUR/BGN и USD/BGN представляват основен интерес за българина. „В същото време се наблюдава засилен интерес и към валутите на страни от Централна и Източна Европа, като полска злота, румънска лея и унгарски форинт“, коментираха от банката. От друга финансова институция също потвърдиха, че еврото и доларът са най-предпочитани, а интерес има и към английските лири. Спад обаче се наблюдава към турската лира, което според банката
може да се обясни с пандемията и намалелите пътувания
Тошев също бе на мнение, че в момента няма завишено търсене на обмен на валути. „Търсенето на еврото няма пикове, то е стандартно, търси се заради пътувания, имоти“, каза кредитният консултант, като допълни, че последният пик е бил в началото на 2020 г. при избухването на пандемията. Той сподели мнението на една от търговските банки, че за повишено търсене на чужди валути ще може да се говори при възстановяване на икономиката, защото тогава фирмите с дейност навън отново ще започнат да търгуват, съответно да търсят евро, долар и пр., пътуванията ще се възобновят и т.н.
Иначе от тригодишния доклад на БНБ става ясно още, че среднодневният оборот на валутния пазар, включващ спот трансакции, форуърдни сделки, суапове и опции, възлиза на малко над 2 млрд. щатски долара. Това е увеличение от почти една пета, или по-точно 18% спрямо 2016 г. Очаквано спот транскациите, в които обменът става незабавно, заемат най-висок дял във валутната търговия, като
представляват 82% от всички трансакции
За сравнение, през 2016 г. техният дял е 64 на сто. Среднодневният оборот на спот пазара през 2019 г. достига 1,7 млрд. долара. Това е двойно по-висока стойност (51.6% ръст) спрямо стойността на пазара през 2016 г. Останалите трансакции са осъществени чрез суапове на валутния пазар и форуърдни сделки (покупко-продажба на валута с фиксиран курс и дата в бъдеще – б.а.), които представляват съответно 16% и 2% от общия оборот (спрямо съответно 35% и 1% през април 2016 г.). При първите се наблюдава намаление с 46.9% до среднодневна стойност от 331.2 млн. долара, а при форуърд сделките има ръст от цели 184.8 на сто само за три години.
Всъщност преориентирането на българина към еврото лесно може да бъде обяснено с факта, че през последните години
все повече българи заживяват в други европейски страни
За тях е по-лесно да обменят целия си кеш тук с фиксирания курс от 1.95583 за еврото, вместо в чужбина, където и таксите на чейндж бюрата може да са по-високи. Освен това, дори да не се местят да живеят из Европа, то немалко българи, най-вече младежи, се захващат почасово или сезонно да работят в някоя от страните – членки на ЕС. Това се усеща най-вече през топлите месеци, когато докато едни заминават на почивка, други отиват на сезонна работа. Често пъти обаче, колкото и лека да звучи тя, всъщност „временната“ заетост се оказва изключително тежка, с неподходящи работни условия, въпреки които българите се задържат за по-дълго време от предвиденото.
Друг фактор са и новините около влизането ни в еврозоната. България бе приета в т. нар. чакалня на Клуба на богатите през юли миналата година,насред разгара на пандемията, но още в началото на 2020 г. БНБ отчете, че все повече българи обменят лева с евро.
Догодина предстои публикуването и на следващия брой от проучването, който ще обхване и периода на избухване и развитие на пандемията от коронавирус.