Д-р Веселин Герев: Виртуалното празнуване ще ни докара двоен стрес и депресия

Д-р Веселин Герев: Виртуалното празнуване ще ни докара двоен стрес и депресия

– Д-р Герев, тази година ни очакват по-различни коледно-новогодишни празници предвид пандемията. Как ще ни се отрази психически нарушаването на обичайния ритъм?

– Да, празниците, които предстоят, ще бъдат изключително особени, защото няма да преминат така, както сме свикнали. Нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. Много е вероятно по време на празниците да останем затворени предвид, че следваме примера на западноевропейските страни и техните методи за справяне с пандемията. Тоест ще празнуваме необичайно, няма да можем да се съберем с близки, роднини и приятели и да се отпуснем. Освен това, дори и да се разхлаби в известна степен ситуацията откъм мерки, хората няма да тръгнат напред-назад като отвързани.

Много от тях не са работили през последните 3 седмици, стопили са бързо финансовите си спестявания и на практика не се знае колко и докога ще издържат. Затова смятам, че тази година по време на празниците настроението ще е съвсем различно. Да не говирим, че доста хора се капсулираха, свикнаха да не се виждат един с друг, да не контактуват помежду си заради страха от самата зараза.

– Какви съвети бихте дали на хората, попаднали в плен на стреса заради пандемията и изтъняването на портфейлите им?

– От години казвам, че като подарък хората не трябва да си купуват вещи, а да си създават емоции. За съжаление, дълго време никой не обръщаше внимание на този факт, но се оказа, че наистина човек трябва да си доставя повече емоции чрез срещи и контакти с близки хора, приятели и познати, което, дай Боже, да стане възможно. Виртуалните срещи, които в момента са основни, не са като срещите на четири очи. Като цяло виртуалният свят изкриви до краен предел представите ни за всичко. В това пространство свикнахме да няма емпатия към близки и познати хора, свикнахме да гледаме на всички модерни джаджи около нас като някакво спасение, за да може да си комуникираме помежду си. Затова съветът ми е хората да обменят повече емоции, да не се впускат в купуване на скъпи подаръци, защото вещите създават само и единствено измамни положителни емоции.

– Това означава ли, че сега ударът по психиката ни ще бъде двоен заради ситуацията с коронавируса?

– Да, точно това означава, защото човек ще изпитва естествени притеснения, че няма да може да се види с близките и роднините. По принцип по това време се събира цялото семейство накуп. На практика ще се стигне до там, че много хора ще прекарат Коледа в депресия, колкото и невероятно да звучи. Фактори много, най-вече страхът от заразата, от неизвестността. Знаем, че човек е планово същество. Свикнал е малко или много да си планира живота и да може да си построява по някакъв начин своите бъдещи стъпки. Тази година това няма да е възможно, защото не зависи от нас. Сега сме изолирани, пандемията си върви и няма как да бъде спряна.

– Но въпреки че сме в изолация, продължават да ни обстрелват с реклами, заредени с коледен дух. Приканват ни да преминем към виртуални срещи, към онлайн шопинг и т.н.

– Ясно е, че тази година шопингът ще бъде изключително през онлайн сайтове. Хората видяха, че има двоен аршин – големи магазини работят, други не могат, малки магазини са с отворени врати, кафенетата – не, детските градини работят за децата на медиците, за другите – не.

Не мога да кажа, че в някаква степен онлайн пазаруването ще отпуши създалото се напрежение. Може би положителното в тази ситуация на пандемия е, че нещата малко от малко ще се поуспокоят по отношение на лудото купуване, на принудителните и безкрайни пазарувания, които традиционно правим по това време от годината.

Същевременно това ще ни предпази и от следпразнична депресия, която е обичайна за много хора. Семейните разходи обаче се вдигат заради ефекта от хоум офисите. Този начин на работа е в плюс само и единствено на работодателите, които пестят от наеми, сметки за отопление, вода, интернет и каквото друго се сетите. А е допълнителен стрес за служителите, тъй като набъбват домашните сметки. Тоест ти поемаш и разходите на някой друг за своя сметка. Чрез дистанционната работа се вменяват повече задължения на изпълнителите, а така наречените работодатели си взимат глътка въздух и се освобождават от големи задължения.

– В края на всяка година си правим равносметки – какво постигнахме, с какво не се справихме, какво искаме да реализираме занапред и т.н. Ще ни съкруши ли допълнително неизвестността и фактът, че реално нямахме много шансове да вървим по предварителния си план?

– За цял свят това е една изгубена година. Една година на лутане, в нас и извън нас, на безсмислени и хаотични действия, от които обществото в глобален план нямаше никаква полза. По принцип кризата ще накара много хора да преосмислят и поведението си за в бъдеще. Представете си, ако човек е правил някакви планове и една такава ситуация, която е извън неговия контрол, му ги обърка, той занапред ще бъде все по-плах във варианта да чертае стъпките си, като например семейно планиране, закупуване на жилище и т.н. Да не говорим, че в цялата тази ситуация, освен насаждане на страх, безпокойство и тревоги, на мнителност и подозрителност, друго кой знае какво не се случи в нашето общество.

– През последните дни се заговори за действието на ковид ваксините. Дилемата дали да се подложим на имунизацията и опасенията от подследствията не създават ли допълнителен стрес?

– Преди дни разговарях с италиански професор, който е изолирал мелатониновия рецептор през 80-те години. Разглеждайки сега ковид ваксините, той ми каза, че има доста съмнения. Скептичен е, защото е работил 10 години с цел да изолира рецептора и му е непонятно как за 3 месеца успяха да сътворят РНК ваксина.

Явно е скалъпена набързо. Освен това клиничните проучвания ще бъдат на принципа на това какви ще са последствията. Все пак една ваксина, за да влезе в употреба, тя трябва да се изпита между 3 и 5 години, и то при огромен брой хора, при такива с различни заболявания, за да се види как действа. Не може нещо произведено онзи ден да очакваме от него вълшебни резултати. Там са опасенията на повечето хора.

– А не е ли по-стресиращо да разчитаме организмът ни сам да се справи с този коварен COVID-19?

– Нашият организъм създава изключително добри съпротивителни сили. Единственият проблем е, че човек трябва да изкара заболяването, за да има после имунитет. Много хора чакаха като манна небесна тази ваксина и си мислеха, че като си я сложат днес, от утре вече ще могат да пребивават в ковид среда безопасно. Това са глупости, както и изказването, че ваксината ще помогне за по-леко изкарване на вируса.

Напротив. Разликата между външния свят и ваксината е, че при първото приемаме вируса от преносители, а иначе ни го вкарват с ваксина. Така или иначе всички тези процеси трябва да протекат, за да се изгради имунитет. Много е възможно някои хора с хронични заболявания да получат тежки усложения от ваксините, дори да умрат. И в двата случая трайният имунитет ще дойде след 40-45 дни, а имунологичната памет ще се изгради в порядъка на 4 до 6 месеца след ваксинирането или след преболедуването. Колкото повече се ограмотяват хората, толкова повече на преден план излизат съмненията им.

– Какъв съвет бихте дали на хората, които се колебаят дали да се имунизират?

– Ако питате мен, най-добрият вариант е човек да си изкара заболяването, да си изгради имунитет и да се приключва с този въпрос. Аз изкарах вируса преди около месец и половина. При мен протече в рамките на 5 дни, като изгубих обоняние и вкус. Нито съм вдигнал температура, нито съм имал другите симптоми. Предполагам, че вече имам изграден траен имунен отговор. Това е естветвеният път на процесите. И най-безопасният.

Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Завършил е медицина във ВМИ – Пловдив през 1991 година. Защитава специалност по психиатрия през 1997. Консултант е на ВМА в периода 1999-2001 година. От 2002-а е психиатър на свободна практика. Провел е специализация в Университеска клиника – Франкфурт/Майн. Д-р Герев въвежда първи в Европа услугата „консултация по Скайп“, която набира все по-голяма популярност.

в. „Марица“