Драматургът Христо Бойчев: Всичко на площада започна от конфликта Божков – Пеевски

– Г-н Бойчев, протестите текат вече 90 дни. Кой спечели – управляващите или хората от жълтите павета?

– Не може да се каже кой печели и губи, защото не е ясно кой се крие зад хората от жълтите павета и кой се крие зад управляващите. Затова да се върнем към първоизточниците. Всичко започна от конфликта на Божков с Пеевски. От там тръгна главната нишка на раздора, после се разклони, оплетоха и други нишки и всичко стана една скрита картина. Скрита, както за целокупния народ, така и за хората от жълтите павета, въпреки че те си имат основателен мотив да протестират.

– „Скрита картина” казвате?

– Ситуацията много напомня разказа на Радичков „Суматоха”. В едно село паднал сняг до стрехите и хората почнали да копаят тунели под снега, за да се придвижват. Но от време на време някой подавал глава да се огледа докъде е стигнал, и шапката му оставала над снега. Но се казало, че шапката била лъжлив ориентир, защото под капата на попа намерили кмета и попадията, под каскета на кмета – попа и кметицата и т.н. Или, казва Радичков, по време на суматоха никой не знае кой под чия шапка се крие. Та и сега…

Загадка е например изпод коя шапка изпълзя „отровното трио”? И освен оставка каква алтернатива предлага.

По жълтите павета се мотае и Мая Манолова. Защо – тя си знае. И президентът маркира един червен тегел по паветата. Васил Божков пък непрестанно дава задгранични изявления по опозиционните медии. Така стана, че подкрепяш или не подкрепяш протеста – все обслужваш нечии олигархични интереси. Аман!

– И все пак – има ли печеливш от цялата, както казвате, „суматоха”?

– Общо взето – да. Смениха се министри, заместници, калинки и пр. С кого ги смениха – друг въпрос. Но всички протести са полезни, защото активизират управляващите.

– Да очакваме ли и други политически проекти?

– Със сигурност. Пак ще има войни на олигарси. И пак ще скроят балъшки номера на Борисов като НПО-тата и Костинброд. Очакват се десетки компенсаторни милиарди по пандемията и напрежението около зелената маса е огромно, защото основните приходи на олигархията са именно от еврофондовете. А играчите станаха толкова много, че вече не им различавам номера на фланелките! Това е причината за искане на оставки, служебни правителства и пр. Иначе какво ще променят предсрочни избори? Разпределението в парламента е ясно – ако не ГЕРБ, то ще е БСП – от трън, та на глог. Така е за народа – за други не.

– Томас Джеферсън е казал: Дървото на свободата трябва да се полива от време на време с кръвта на патриотите и тираните?

– Джеферсън е казал това преди 250 години. Друго време е било! Освен това по нашите ширини дървото на свободата се полива само с кръвта на патриотите. Тираните са винаги на почит според Ботев.

– Ще продължи ли протестът според Вас?

– Тази серия ще затихва с умерена активност. Основният проблем на тези протести е, че те не са автентични. Както казах, те започнаха след конфликтите около Божков. После Радев – прокуратура и накрая пропя триото. Това много ми прилича на политически проект, защото певците от триото нямаха досега нищо общо помежду си.

– И тримата ли ги познавате поотделно?

– Не. Познавам ги като публични личности. Бабикян гравитираше около партията на Капон, а проф. Минеков е активен привърженик на едно от седесетата от по-новите времена. Това трио ми напомня партията на Бареков, която също бе нечий проект. Политически проект беше и Яне Янев, отявлен бивш враг на Борисов – сега негов съветник. Така че няма да се изненадам, ако на изборите видя и триото в изборната листа на ГЕРБ – живеем в скрита картина.

– Защо на интелектуалците им трябваха месеци, за да излязат с позиция?

– Защото едва сега кукловодите се сетиха да им стартират проекта с подписката, иначе щяха да подпишат по-рано. Поначало интелектуалецът винаги е протестиращ.

– Няма Ви в списъка с исканията на интелектуалците?

– До мен тази подписка така и не достигна. Вероятно не са ми намерили мейла. Но нямаше и да подпиша, защото под възванието липсва инициативен комитет. От коя шапка изпадна това възвание в мрежите? Или тази подписка я пуснаха спонтанно първите сто? Нещо повече – първите сто са сортирани и по азбучен ред, за да не е ясно кои са първите подписали и кой върза тенекията: във възванието има доста „опорни точки” от една партийна платформа. Стана така, че дори и да си защитиш правата – пак обслужваш нечии интереси.

– 30 години все за преход говорим и изведнъж сякаш рухнахме от умора?

– Процесът на преход изглежда безкраен и ще продължи много дълго. И никога няма да бъде завършен. Затова всеки протест е полезен, стига по някакъв начин да не дава лош тон на гражданско поведение.

– Казахте преди година, че политическата сатира в театъра няма вече почва у нас. Как така?

– За каква сатира говорим? Сатирата е естетическа форма на съпротива. Каква естетика, Господи? Погледнете пресата – има вестници да не смееш и с два пръста да ги пипнеш. Тотална деградация.

– В книгата си „Обратно броене” разказвате историята от края към началото. И то винаги е щастливо. Ако върнем назад времето на българската история, къде бихте я стопирали?

– Има проучвания, където говорят, че предвоенните – 30-те години, са били много щастливи. 1937 и около нея. Джоко Росич ми разказа преди време, че точно тогава за пръв път ходил в чужбина и първата страна, която посещава, е България. Каза: Беше като красива малка градинка – едно спретнато и уредено царство. Сигурно е било така.

– Пиесите ви се играят в цял свят. Кризата с COVID-19 удари ли и драматурзите?

– Тези, които са на заплата някъде – едва ли. Но творците на свободна практика като мен – да. Ние зависим единствено от качеството на своя продукт, от нищо друго. Колеги от цяла Европа споделят, че културният живот е под критичния минимум -отпадат постановки, фестивали, форуми… В най-добрия случай се трансформират в онлайн такива, което обезсмисля същността на сценичното изкуство.

Аз не мога да се оплача, тъй като вървят регулярно спектакли по мои пиеси в театър „Станиславски” в Москва, в Националния театър на Румъния, в Опера-театър „Мадленианум” – Белград, в Северна Македония и прочие… разбира се, по схема, съобразена с ковид ситуацията в дадената страна… Ала например след премиерата на „Полковникът птица” в Сатиричния театър в Загреб хората въведоха карантина. Същата пиеса имаше своята премиера и в Националния театър на Черна гора. И там въведоха карантина…

Този сезон мои пиеси щяха да бъдат поставени в Беларус, в Италия и пр. Нещата пропадат и това е най-тревожното в момента. Интелектуалците са ударени много, особено театралите.

И като говорим за подписки – такава за компенсации за театъра и киното бих подписал, защото бюджетът за култура е обидно нисък и сравним със статистическа грешка в счетоводните баланси. Бих подкрепил и кардинална реформа, която да издигне културата в култ и да я постави като стратегическа национална цел…. Но такива точки не видях във възванието.


Христо Бойчев е най-поставяният български драматург по световните сцени. Световен победител в конкурса на Британски съвет за съвременна драма с пиесата „Полковникът-птица“ – 1997. Награден е от Нобеловия лауреат Харолд Пинтър. Популярен е с пиесите си „Оркестър Титаник“, „Underground“, „Онова нещо“ и още много други. В момента той работи по пиесата си „Иглу“. Днес Христо Бойчев се изучава в колежи и университети по света като наследник на Бекет и ЮНЕСКО. По професия е машинен инженер. Два пъти бе кандидат за президент на България в тандем с Иван Кулеков. Проведе кампанията под формата на сатирично телевизионно предаване и печели над 100 000 гласа. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен за принос в българската култура.

в. „Марица“

Споделете това с Вашите приятели:
Pin Share