Доц. Стойчо Стойчев: Президентът може да довърши БСП с нов ляв проект

– Доц. Стойчев, общо явяване на ПП и ДБ на изборите ще им донесе ли сигурна победа?

– Видя се, че поотделно не постигнаха кой знае какъв значим резултат. Но отделното явяване се дължеше до голяма степен на ПП, тъй като ДБ бяха готови на сътрудничество още на предишните избори. „Промяната“ имаха тогава самочувствие на първа политическа сила и мислеха, че победата им е гарантирана. Но ситуацията е коренно променена и от гледна точка на избирателите на ПП може би е по-добре да се явят заедно с ДБ, като търсят и отсега взаимодействие с формации като „Спаси София“ например, за да формират траен и устойчив съюз.

– До какви промени в политическия пейзаж могат да доведат новите предсрочни избори?

– Смятам, че ще бъде нарушен тоя мъртъв баланс, който наблюдаваме в парламента в момента между промяната и статуквото, условно казано. Дори този баланс да се наруши с малко, това ще е шанс следващият парламент да излъчи кабинет.

Най-вероятно той ще бъде около ГЕРБ – програмен, коалиционен или на малцинството, подкрепен, но без формална коалиция на политически сили. Ако например ИТН успеят да влязат в 49-ия парламент, биха могли до голяма степен да сменят размерите на парламентарните групи.

Ако гледаме НС като два блока, които си противостоят – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, те могат значително да променят сегашния паритет в едната или в другата посока. Не знам доколко ПП има политически и финансов ресурс да разшири парламентарната си подкрепа над досегашната. Твърде вероятно е промяната в избирателната система и връщането на хартиената бюлетина да увеличи гласовете на т.нар. „хартиени партии“.

Нормално у нас гласуваха около 3​-3.5 млн. души, докато не се въведе 100-процентовото машинно гласуване. Оттогава трайно гласовете паднаха на 2.5-2.6 милиона. Ако част от тези 400 000-500 000 души се върнат при урните, те едва ли подкрепят точно ПП и ДБ, които са убедени привърженици на машинното гласуване, което е и своеобразен изкуствен допълнителен цифров ценз за хора, които основно не са гласоподаватели на тези две формации.

– Как ще се отрази на изборния резултат на БСП поредният провал да съставят кабинет с третия мандат?

– Третият мандат беше пореден удар, който президентът нанесе на БСП. Румен Радев се опитва по всякакъв начин да изземе националното лидерство от Корнелия Нинова. Всъщност връчването на мандата не беше на Нинова, а намигване на левия електорат, че президентът не ги е забравил, че той е тяхната надежда. Президентът обяви, че Гълъб Донев ще остане служебен премиер, и ако са верни слуховете за евентуален нов проект с участието на Атанас Пеканов, вероятно той няма да остане министър в новия кабинет, а ще се появи с партийна регистрация. Донори на регистрации има много – ето и НДСВ излязоха от летаргията. Възможно е президентът да покровителства нов ляв проект около Пеканов, както преди направи с ПП, и да се опитат тотално да отнемат гласовете на БСП.

Президентът и без това силно ерозира електорално социалистическата партия, чиито гласове от близо милион вече падна на 200 000. Ако не минат бариерата, а проект на Пеканов с помощта на президента успее да изсмуче каквото е останало, това ще е класически случай на партиен преврат в БСП отвън – вместо вътрешната опозиция да свали Нинова, това да стане с алтернативен проект, който гласоподавателите да припознаят като автентичния ляв, подкрепен от президента, който безспорно в момента е много по-популярен в лявото пространство от Нинова.

Малко вероятно е БСП да остане извън парламента, но кривата на електоралната им подкрепа върви катастрофално надолу.

Но ако връщането на хартиеното гласуване вдигне избирателната активност, това ще вдигне и бариерата. Тя е различна при активност от 2.6 млн. и при 3.5 млн. При 3 млн. участвали в изборите 4-процентовата бариера е 120 000, при 3.5 млн. – 140 000 гласа.

Така че, ако БСП падне на 150 000 гласа, което е твърде възможно, присъствието им в парламента ще зависи много от активността на изборите.

– Доколко референдумът за смяна на управленския модел в президентска република ще помогне на ИТН да се върнат в играта?

– Това е предизборен ход, разбира се. Едва ли ще станем президентска република, но е възможно „Има такъв народ“ да влязат в следващия парламент.

Впрочем откакто ИТН са се появили като партия, винаги индиректно и по-често директно, както и сега, са заявявали, че са хората на президента. Опитват се да печелят от неговата популярност, защото се оказва, че тази на Слави Трифонов вече е изхабена. Неслучайно обявиха Радев за техен кандидат-президент още преди той да беше обявил, че ще се кандидатира за втори мандат. Още тогава бяха за президентска република, сега организират референдум за това. Впрочем най-успешният им референдум съвпадна и с първия избор на Радев за президент, вотът 2 в 1 през 2016 г. Оттогава са асоциациите на ИТН с държавния глава.

И г-н Радев пък не отрича, оставя ИТН да внушават, че са негови хора. А може и наистина да има договорка между тях, така че президентът да играе с няколко актьори едновременно, плюс една нова. И да стане така, че в следващия парламент да е невъзможно формирането на мнозинство без участието на някой от проектите, близки до Радев, чрез които той ще оказва влияние върху бъдещото управление.

Да не забравяме, че в предишния парламент президентът не само вкара подкрепяната от него партия ПП, но тя стана и управляваща. Големият разрив дойде с негативното отношение на Кирил Петков и Асен Василев към Русия. Ако президентът не беше изтървал контрола, досега щяхме да сме в условията на четворно управление, в което президентът си има ключова партия ​- ПП, както и втора, близка до него, гравитираща ​- ИТН, т.е. кабинет, доста доминиран от президента. Да не говорим за БСП, при която със сигурност Нинова, въпреки скърцането със зъби, не може публично да разграничи от президента, тъй като половината й партия електорат ще избяга от нея. Предишният редовен кабинет беше буквално от партии на президента. Но той изтърва контрола върху ПП – те буквално го изпържиха, постъпиха с него, както с предишните си бизнес партньори.

И сега президентът прилага подобна стратегия, само че с нови субекти.

– Дали след новите избори партиите ще станат по-компромисни и ще преглътнат по-лесно евентуално коалиционно управление?

– Между двата големи блока няма как да бъде преглътнат разломът. Най-малкото от страна на ПП виждаме такова нежелание.

Няма как и в следващия парламент да очакваме коалиция между ПП и ГЕРБ. А ако ДБ влязат в предизборен съюз с ПП и се обвържат трайно с тях, няма да е възможен и вариант, при който ДБ да излъчат кабинет с парламентарна подкрепа на ГЕРБ. Ако гласовете на ПП и ДБ са по-малко, отколкото са в момента, възможно е ГЕРБ да опитат формиране на кабинет с формално или неформално участие на ДПС и на друга по-малка партия – ИТН или „Български възход“, ако успеят да влязат. ГЕРБ е работил на такъв принцип ​- правителство на малцинството, подкрепян от по-широко парламентарно мнозинство – в първия мандат през 2009-2013 г. Вторият им мандат пък беше свръхголяма формална коалиция от четири партии с общо споразумение и съвет – с министри влизаха и АБВ, и Реформаторският блок, а Патриотичният фронт подкрепяше.

Ако има коалиция около ГЕРБ, тя може да е и в двете конфигурации, те имат опит, зависи дали ще им стигнат силите да го направят.

– Възможно ли е блокадата да продължи и да се стигне до втори предсрочни избори тази година?

– Ако се окаже невъзможно да се формират мнозинство и кабинет и след новите избори, може през лятото да има нови избори. Малко вероятно е да ги проведат през октомври заедно с местните. Първо, защото избори 2 в 1 е лош вариант. – винаги се привнасят мотивации. Отделно технически организацията на такива избори ще е много трудна – трябва да се правят две паралелни структури: на местните избори има общински избирателни комисии, няма районни, а на парламентарните ще бъдат районни. Това означава, че може да настъпи бъркотия. Възможно е да се направи, но рисковете са толкова, че е по-добре изборите да се разминат. Ако ще се правят избори 2 в 1, по-добре парламентарните да са заедно с втория тур на общинските, когато ще се гласува само за кметове.

– Вижда ли се краят на изборната спирала?

– Променя се партийната система, както се случи през 1991 и през 2009 г. Сега промяната продължава повече, в рамките на няколко избора. Това съвпадна и с период на нестабилност, който се генерира от независещи от българската политическа система фактори, какъвто е военният конфликт в Украйна. Ако той не се беше случил, много по-трудно щяхме да стигнем до предсрочни избори през 2022 г. Можеше и цялата 2023 г. да се изкара с редовен кабинет, президентът нямаше да тръгне на война с Петков и Василев, ако те не бяха заели контрапозиция по темата „Русия“.

Така че е възможно още тази година, с новите избори и мнозинството, което ще се излъчи, да се стабилизира политическата система и да откара така, примерно, два парламентарни мандата. Което означава такава структура още 8-9 години. Всъщност на всеки 10 години сменяме политическата си система, сменят се поколенията, изхабяват се политическите образи, моделите. Ако се стабилизира системата, ще изкара 8-9 години.

Нищо трагично няма в ситуацията. Дори понякога е по-добре да няма парламент, толкова работата му е контрапродуктивна. Няма нищо лошо президентът да управлява еднолично, но легитимно, със служебни кабинети, без да нарушава конституционната рамка.

„Марица“