Доц. Надежда Илиева от БАН: Една четвърт от населението у нас е над 65 години

Доц. Надежда Илиева от БАН: Една четвърт от населението у нас е над 65 години

– Доц. Илиева, на какво според вас се дължи високата смъртност у нас, освен на пандемията, която всъщност ни отреди 1-во място по този показател през миналата година?

– Основно високата смъртност се дължи на силно застарялото население. Сравнявайки статистиката 2020 година с тази през 2019 г., в действителност има едно много сериозно покачване на общата смъртност. Приблизително с 3 промила. Традиционно смъртността в България до пандемията е около 15,5-15,6 промила, докато през миналата година е отчетено 18 промила смъртност. В цифри покачването е от 102-103 хиляди до 124 хиляди, което е едно нарастване с около 20%. Трябва да се направят допълнителни изследвания, за да се види каква част от починалите са загубили живота си поради пандемията и каква част на това, че населението на България продължава да застарява. Някои хора си мислят, че това е свързано със спекулации с някаква пропаганда, но в действителност пандемията е дала отражение върху общата смъртност.

– Имате ли данни каква част от населението у нас са хора над 65-годишна възраст?

– По този показател се наблюдават много големи дисбаланси в регионално отношение. Възрастните хора са по-концентрирани в малките населени места. Може да се каже, че има тенденция колкото е по-малко населението на дадено място, толкова и то да е по-застаряло. Тази група селища ще се увеличават и ще станат около 81 от градските селища. Сега те са 68% от всички селища у нас. Данните показват, че през 2020 година 24,8% от населението са хора над 65-годишна възраст. Близо една четвърт.

– Имате ли данни кои региони у нас са застрашени да останат без население?

– Ние направихме една прогноза, която е с времеви диапазон до 2040 година. Разработена е в три варианта – тенденциален, при него се взимат предвид тенденциите през последните 10-15 години, другият вариант е оптимистичен, в който се залага повишаване на раждаемостта, и песимистичен, при който се влошават демографските показатели. В тази прогноза са оценени демографските фактори, които имат задържащ, стимулиращ или негативен ефект върху раждаемостта. В зависимост от заложените сценарии резултатите показват, че населението на България ще се стопи до между 5 млн. и 79 хиляди и 5 млн и 861 хиляди. Най-вероятен сценарий се очаква да бъде в границите между реалистичен и песимистичен – тоест между 5 млн. и 79 хил. и 5 млн. и 360 хиляди. Искам да направя едно уточнение, тъй като такива прогнози са правени от НСИ, те се различават от прогнозата, която аз съм направила и ще ви обясня защо. Аз съм възприела т.нар. диференциран подход, при който за всяко едно населено място са заложени индивидуални прогнозни коефициенти, тъй като всяко едно селище е специфично със своя възрастов състав, със своя етнически и религиозен състав. Всички тези фактори са взети предвид при определянето на прогнозните коефициенти. След като са изчислени броят на населението на всяко едно населено място, след това е сумирано и получена общата сума за общото население на страната.

– Възможно ли е да изчезнат цели села?

– Ще ви дам една абсолютна стойност, която е доста фрапираща – до 2040 година между 1227 и 1293 села в България ще останат без население, което представлява близо 25% от населените места у нас. Ако към тях се добавят и тези с население до 20 души, техният дял ще достигне близо 37%.

– Кои са най-застрашените райони според вас?

– Най-засегнати са районите Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч. Частично е засегната и област Велико Търново. В Южна България са засегнати областите Смолян, Хасково, Кърджали – там случаят е по-особен, защото има много интензивни процеси, свързани с популацията. В последните години има миграция на турско население. Към застрашените райони прибавяме и областите Кюстендил и Перник. В Централна Стара планина и прилежащия Предбалкан, Сакар и Странджанска област има по-добре запазен демографски потенциал.

– Къде ще остане концентрацията на населението според вашите данни?

– Концентрацията на населението остава в София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна. Благоевград. Това са районите, които ще бъдат най-слабо засегнати от тези депопулационни процеси.

– Какво е влиянието на глобалните социално-икономически промени върху производството на стоки и услуги у нас, особено предвид пандемията от коронавирус?

– Не съм икономист, но според мен пандемията ще изиграе много положителна роля, включително и върху завръщането на българите от чужбина. Видя се, че голяма част от бизнеса може да функционира дистанционно и се наблюдава една естествена тенденция на завръщане на българско население, което работи за чуждестранни компании. Освен това има тенденция покрай пандемията хората да отиват от големите градове в малките населени места. Това е т.нар. процес на субурбанизация. Този процес се отличава с това, че намалява населението в ядрото на града за сметка на нарастването му в периферията. В България тепърва започва да се наблюдава този процес на изселване на населението от центъра на града в периферията. Според мен пандемията ускори този процес и той тепърва ще се развива при големите градове като София, Пловдив, Стара Загора, Варна Русе.

– За да не се стига до обезлюдяване, трябва ли според вас те да се включат по-активно като примамливи туристически дестинации, какво трябва да се направи?

– Това са територии, които се намират в умерените ширини и са с много благоприятни природни условия и не е естествено да останат обезлюдени. С оглед на всички емиграционни потоци в Европа съм оптимист и мисля, че няма да се стигне до подобно обезлюдяване. Всичко е въпрос на ценности. Овен това имам наблюдения на пазара на недвижими имоти, в близост до София се наблюдава много сериозно нарастване на цените. Аз мисля, че те няма да останат „празни“.

– Вие от БАН какви прогнози правите за българите след 20 години, ще се превърнем ли в екзотичен народ?

– Екзотичен народ? Ние сме част от европейския свят и Европа и демографските процеси, които се наблюдават у нас, се наблюдават и в останалите европейски страни. Разликата е, че например в Германия и Франция те привличат голям брой имигранти и ако разгледаме само етносите, които принадлежат към тях, ще видим, че тези процеси са идентични с демографските процеси в България. Демографският преход, неговата последна фаза е с много силно изразен отрицателен естествен прираст. Проблемът у нас е по-високата смъртност, която се дължи освен на по-застарялото население, тъй като България от прехода загуби много голям процент от трудоспособното население, което е и в детеродната възраст. Друга причина е по-ниската средна продължителност на живот, която също покачва смъртността.

„Монитор“