Доц. Момчил Баджаков: Радев си отива, ако на балотажа обедини всички срещу себе си

Доц. Момчил Баджаков: Радев си отива, ако на балотажа обедини всички срещу себе си

– Доц. Баджаков, как оценявате избухналия скандал между ЦИК и Демократична България в Стара Загора?

– Мисля, че това е изключително показателен и опасен прецедент. Непризнаване на електронен подпис от РИК-Стара Загора и ЦИК оценявам като опит да се елиминира една от партиите. В същото време смятам за неоснователни претенциите на тази коалиция само към ГЕРБ и ДПС – тук очевидно има намеса на правителството на президента Радев.

От трета страна – оценявам като тревожно, че МВР се смята самодостатъчно да се бори с изборната корупция, без да търси съдействие от другите правоохранителни органи – в случая прокуратурата. Смятам, че взаимният контрол между институции, които си нямат доверие, е изключително важен фактор за опазване на демократичните принципи и ценности в българската политика.

– Президентските избори заприличаха на нещо средно между уестърн и приказката за тримата братя. Кой е добрият, кой е лошият и кой е злият в тази надпревара?

– Освен тримата братя, има и още двайсетина братя и сестри – все кандидати за заровеното съкровище или слава „да каже нявга народът и аз бях кандидат-президент/ка“. Приказката се превръща в нещо като цирк, нещо като панаир, нещо като нищо на света. Също като във филма на Серджо Леоне отпреди 54 години, тук няма изявени толкова добри, лоши или зли – тук изборът е като чувал, от който трябва на тъмно да извадим по-малкото зло.

Струва ми се, че рационалният избор предполага промяна, но статуквото си иска своето и както бе писал Радой Ралин: „Доброто все побеждава и Злото все си остава“. Не съм оптимист, че и след тези избори промяната, която иначе всички искат, ще се осъществи.

– Кой от тримата основни претенденти за следващ президент – Радев, Герджиков или Панов, държи ключа за тези избори. Ако шефът на ВКС отпадне след първи тур – ще призове ли последователите си да гласуват „анти ГЕРБ“ за сегашния държавен глава?

– Не мисля, че който и да е от основните кандидати държи някакъв вълшебен ключ. Щабът на Герджиков правилно заяви, че ГЕРБ би подкрепил Панов против Радев при евентуален негов успех и стигане до втори тур. Просто защото по-вероятно е Герджиков да изпревари Панов.

Позицията на самия Панов е такава, че той не може на този етап да призове привържениците си да гласуват на втори тур за Герджиков, ако той се класира трети, по простата причина, че би отблъснал своите привърженици, част от които са твърдо анти ГЕРБ настроени. Но всичко е въпрос на кампания и време.

Ако се случи невъзможното – всички да се обединят против настоящия президент, мисля че престоят на Радев на президентския пост ще приключи.

– Проф. Анастас Герджиков опита да се еманципира от ГЕРБ. Това печеливша стратегия ли е?

– Да, без съмнение е стратегия. Герджиков разбира, че е необходимо да се еманципира, за да не бъде избор само на ГЕРБ, а на много по-широка периферия, без което е невъзможно да победи Радев. Проблемът тук е в невъзможността да се отъждестви изцяло с политическата промяна и неяснотата за това от кого и доколко ще бъде подкрепен на вероятния балотаж.

Всъщност всички основни кандидати разчитат на инициативни комитети, зад които стоят три основни партийни обединения за предстоящите избори – БСП и присъдружни партии, ГЕРБ-СДС и обединение Демократична България. Това е правилна стратегия, защото никой не може да разчита само на твърда партийна подкрепа.

– Надценява ли се относителната тежест на партията на Кирил Петков и Асен Василев?

– Мисля, че става дума за изключително успешна ПР кампания, която изстреля тази още неродена на практика партия на второ или трето място в социологическите сондажи. На този етап тя привлича разочаровани гласове от ИТН и отчасти от ДБ, но най-вече нови избиратели и негласуващи. Това разширява все пак спектъра на партиите на промяната, но с уточнението, че все още не знаем каква точно промяна искат привържениците на Петков и Василев, както и те самите. Мнозина в България не разбират смисъла на корупционния посткомунистически модел у нас.

Особено когато някои популистки партии настояват за „изчегъртване на модела Борисов“. Те не разбират, че става дума не за модел, олицетворяван от един човек или партия, а посткомунистически модел, непреодолян единствено у нас, за разлика от другите бивши посткомунистически страни. Този модел е създаден и наложен от Москва чрез нейните многобройни агенти на влияние от комунистическата партия и нейните тайни служби още в началото на прехода.

Грешката на американците бе, че те просто превербуваха руските агенти на влияние вместо да ги осветят и лустрират. Но затова трябваше да има ясна проевроатлантическа ориентация на българското общество и политическа воля. Такава до 1997 г. нямаше – комунистите плашеха с гражданска война, а демократите робуваха на идеологемата за „мирен и плавен преход“.

А след като главатарите на комунистическите служби, останали си филиал на КГБ, осъществиха успешно политически преврат чрез първия си популистки проект, през 2001 г. стана и политическо некоректно да се говори за престъпния комунистически режим.

– Ако в новия парламент се повторят безплодните опити на ИТН да състави кабинет, доколко е вероятно системните партии да го направят – „в името на стабилността на страната“, разбира се?

– Въпросът е кои са системните партии и дали те са партии на промяната, или на статуквото. Всъщност системни за мене са тези партии, които имат самостоятелна история – ГЕРБ, БСП, ДПС, но също и Демократична България. Антисистемни са ИТН, ИБНИ и не е ясно дали „Продължаваме промяната” е системна – като част от екипа на Радев, или антисистемна – като партия, която иска промяната да продължи. Но коя промяна – все още не е ясно.

Не мисля, че е възможно в този формат основните системни партии ГЕРБ и БСП да се обединят. Но циркът, предизвикан и менажиран от ИТН, няма да се повтори, защото заявката на тези, които са за промяна – колкото и тя да е неясна на този етап, заедно с БСП ще имат този път парламентарно мнозинство. Друг е въпросът доколко БСП е партия на промяната, а не на статуквото.

– ДПС изненада всички с решението си да издигне своя лидер за кандидат-президент. Какво е скритото послание тук?

– Обективно погледнато, ДПС нямаше нужда да предлага свой кандидат-президент. Всички български президенти досега – с изключение само на Петър Стоянов, се избираха с решаващата подкрепа на Движението. Радикализацията на ДПС беше предизвикана. Тя започна след „политически некоректния“ въпрос на президента към Мустафа Карадайъ коя е неговата родина. Очевидно Радев смяташе, че с 60% рейтинг може да мине и без гласовете на ДПС, които го подкрепиха масово през 2016 г.

Не съм сигурен, че към този момент това ще му донесе успех, също както не съм сигурен, че тази радикализация на Движението е продиктувана от някаква необходимост за защита на нейната електорална тежест. Всъщност нищо извънредно няма да се случи – просто ДПС на втори тур масово ще подкрепи Герджиков.

Интересно би било кого биха подкрепили, ако там се окаже Панов. И тогава ще се види доколко ДПС е готова да излезе от изолацията и започне вътрешна промяна, излизайки от коловозите на посткомунизма.

– Темата „Македония“ и „Истанбулска конвенция“ ще изиграе ли някаква роля в тези избори, или те ще бъдат изместени от актуалните теми за инфлацията и енергията?

– Мисля, че тези „патриотични“ теми отпаднаха още на по-предишните парламентарни избори и опита да бъдат съживени няма да донесе никакъв успех. Всеобхватната криза на България ще бъде водеща, но смятам, че дори икономическите параметри на тази криза няма да са решаващи за политическия избор.

Хората мисля вече разбраха, че обещанията за високи заплати и пенсии, които така лесно раздават популистите, водят не до подобряване на финансовото им състояние, но до висока инфлация и обезценяване на доходите.

– Ако новият парламент състави кабинет, какви мерки трябва да има за справяне с ковид кризата – докога ще продължава този разнобой в стратегиите?

– Не съм оптимист – при наличието на толкова силна антиваксърска популистка пропаганда, че е възможно да се преодолее по нормален начин този разнобой. Просто трябва да се затвори кранчето на конспиративизма и съмнението в науката, което у нас става трудно поради тъпата българска упоритост, която наричаме инат.

Да се надяваме, че този път здравият разум няма да бъде победен отново от „здравите сили“, които искат да ни върнат обратно там, откъдето с толкова труд, усилия и жертви се измъкнахме.

в. „Марица“