– Неизбежно ли беше решението ни да не дадем зелена светлина на Република Северна Македония за започване на преговори за членство с ЕС?
– През последните месеци имаше ясни сигнали, че ще се стигне до това решение. Според мен то е напълно основателно, тъй като в много отношения имаме основания да смятаме, че Договорът за приятелство и добросъседство не се изпълнява от Република Северна Македония. Разбира се, мога да говоря като член на Смесената комисия по историческите въпроси, но от политиците става ясно, че и другите точки за сътрудничество не се развиват успешно.
– Не допуснахме ли грешка, като през цялото време бяхме твърде толерантни към съседите?
– Това е линия на поведение, която българската държава следва от първия момент, в който възникна Република Македония. От тогава проявяваме голяма толерантност, търпение, очаквайки, че това ще бъде оценено от нашите съседи. Но очевидно е дошло време, в което трябва малко да се втвърди българската позиция, ако мога така да се изразя, защото очевидно тази политика на толерантност не се разбира правилно в Скопие. Трябва обаче да признаем, че в началото, при подписване на Договора от 2017 г., започнаха доста окуражаващи процеси. Включително и работата на историческата комисия потръгна сравнително добре. Постигнахме някои окуражаващи резултати за периода на Средновековието – колегите ни се съгласиха, че държавата на Самуил е продължение на българското царство.
Създаде се чувството, че има добра воля. За съжаление обаче впоследствие работата на Съвместната комисия започна видимо да се забавя, особено след като
Северна Македония беше приета за член на НАТО. Засилиха се и опасенията ни, че протакането се прави, за да се решават политически въпроси, и след това отново се връщаме към отстояване на стари и необосновани в историческите източници тези.
– А може би елитът в Скопие не отстъпва, защото очаква по аналогия с приемането им в НАТО да се случат и нещата с ЕС?
– Да, може би е имало очакване, че това толерантно поведение, което ние открай време демонстрираме, да се прояви и сега. И въпреки че няма кой знае какъв напредък последваната една година, ще приемем, че в хода на преговорния процес на Скопие в ЕС ще доуточняваме някои спорни въпроси.
Именно примерът с влизането им в НАТО показва, че в момента, в който те решат някаква конкретна политическа задача, веднага забавят темповете и даже се връщат към старите си позиции. Това ни дава основание да смятаме, че ако продължаваме да отстъпваме, няма да се постигне нищо, предвидено в Договора.
– Веднага след като стана ясно нашето решение за вето, в Скопие втвърдиха позицията: Винаги сме били македонци, това е нашето величие! Очаквате ли да се развихри по-голяма враждебност към нас в Северна Македония?
– Възможно е да се засилят антибългарските настроения с оглед на кампанията, която е подхваната. Главната им теза е, че ние, българите, отказваме да им признаем правото да се наричат такива, каквито искат да се наричат. Това е основната им теза, която се опитват да представят и в Европа: че българите си позволяват да отрекат правото на един народ да се определя, както той е решил.
Наистина това, погледнато извън контекста на историята, не ни поставя в добра светлина. Но от друга страна, ние не можем да приемем тези като тази, че македонска нация се е сформирала още едва ли не в древността.
Съседите изоставиха тази смехотворна теза и сега разчитат на една малко по-аргументирана уж теза, че македонската нация се била формирала през 19. век. Нещо, което по никакъв начин не се потвърждава в историческите извори.
– Защо гърците си уредиха успешно споровете със Скопие? По-лесен за договаряне период ли е античността?
– Историческите ни проблеми с Република Северна Македония са много различни с тези между РСМ и Гърция. Тезата за античния произход на съседите край Вардара наистина предизвикваше усмивка. Нямаше как подобни абсурдни твърдения да намерят подкрепа някъде по света. Самите македонци масово не вярваха в това.
Докато при нас нещата са много по-дълбоки – поставя се въпросът какви са те. Затова при тях е тази ожесточеност – в момента, в който те признаят, че имаме обща история до 40-те години на 20. век, това означава, че трябва да признаят, че населението, което живее на територията на Република Северна Македония и на територията на Република България, е една нация. Това е сериозен проблем, който не е лесен за решаване в обществото в Северна Македония. Всички конструкции, създавани с десетилетия, не могат да се променят бързо.
Нашата позиция трябва да бъде гъвкава и в известен смисъл сме дали сигнали в Комисията, че искаме да намерим формули, и за Гоце Делчев, и за други личности, които хем да отразяват историческата истина, хем да не звучат унизително за тях или да са някакъв намек, че те капитулират в тази дискусия.
Търсим формули, като не искаме да афишираме Гоце като единствено наш герой, а като човек, борил се за голяма кауза – освобождаването и автономията на Македония.
Но в момента, в който използваме прилагателното „български”, у съседите веднага започват притеснения, че това щяло да предизвика много негативни реакции в обществото. Т.е. отношенията между двете държави ще са доста трудни и сложни, защото залогът е доста голям и е трудно да отстъпят.
– Къде е изворът на тази омраза към България?
– Създаването на идеята за македонската нация, нейното утвърждаване, се ражда в остро противопоставяне с всичко българско. Естествено е, за да се откроиш, че си различен от българите, да вложиш най-силния си патос именно срещу тези, които на практика са най-близки и най-сериозно застрашават твоята идентичност.
Гърците не представляват заплаха за идентичността на съседите от Скопие. Но с българите хората в Северна Македония имат много общо. А когато имаш обща история, говориш на език, на който напълно свободно се разбираш, естествено за да кажеш, че не си българин, трябва да създадеш враждебен патос към българите, за да се оттласнеш от тях.
– Явно възелът е стегнат. Виждате ли възможност за компромис?
– До 8 декември, когато е последната възможна дата до края на годината за постигане на решение за Скопие, има малко време и трябва да се случи чудо за радикална промяна в позициите. Стъпка, която да даде тласък на процеса, би могла да бъде, ако до 8 декември съседите се съгласят на декларация по отношение на Гоце Делчев.
Ако те признаят български произход на такава ключова фигура, ако се съгласят на исторически коректна формулировка, това ще е ясен знак, че са готови за диалог. Ако съседите отстъпят по Гоце Делчев, това е хиляда пъти по-голямо отстъпление от Александър Македонски, което направиха спрямо гърците. Отстъпление за Гоце ще е много по-голяма жертва, отколкото смяната на името. Гоце, според съседите в Северна Македония, е фундаментът на държавата им, и ако им го вземем, целият фундамент ще рухне.
– Достатъчен ли е залогът „Начало на преговори с ЕС”, за да направят съседите компромис?
– Обществото в Северна Македония трябва да реши готово ли е наистина. Сигурен съм, че там има немалко хора, които са наясно, даже съм чувал да го изричат, че Гоце Делчев е принадлежал към българската интелигенция. За мнозинството от хората обаче, които са слушали десетилетия, че Гоце е най-великият македонец, признание, че е българин, вероятно ще предизвика обвинения, че едва ли не влизането им в ЕС е извиване на ръце и натиск от страна на България и на другите страни членки да се откажат от своята идентичност. Това наистина ще създаде както антибългарски, така вероятно и антиевропейски настроения.
Отстъпка за Гоце Делчев е едно от решенията бързо и в близко време да се отвори евентуално преговорният процес. Другата възможност – ако не отстъпят, може би ще се опитат да започнат мощна кампания да мобилизират определен кръг западни историци, културолози с по-релативистично отношение към историята, готови да кажат: Какво са се хванали тия българи с тая нация, с тоя Гоце Делчев! Какво са се втренчили в историята, нека да гледаме напред! Т.е. Скопие може да се опита да прехвърли натиска, да се опита да ни обвини в антиевропейски действия – че изцяло ние с нашата неотстъпчивост сме причина за блокиране на разширението на ЕС, сложили сме прът в желанието на северномакедонците за членство.
Възелът е сложен, но не можем да искаме в Северна Македония лесно да преглътнат това, което им предлагаме, защото засяга същността на това, което смятат, че са. Но и ние не можем да отстъпим от националните си интереси. Българското общество трябва да е наясно, че няма лесно решение на проблема.
„Марица“
Доц. Даниел Вачков е директор на Института за исторически изследвания към БАН. Той е член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Член на Съвместната мултидисциплинарна експертна българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси.
