Доц. Георги Бърдаров: Пандемията не доведе до бейби бум, очакванията за това бяха абсурдни

– Доц. Бърдаров, преди няколко дни излезе проучване, според което Северна България е загубила 1/5 от населението си за последните 10 години. Какви са тенденциите и наистина ли са толкова обезпокояващи?

– Определено в Северна България тенденциите са обезпокояващи, защото там се наблюдава фрапиращо застаряване на населението и висока смъртност. Имаме общини в Северозапада, в които смъртността е 40-50 промила. А това е характерно само за региони с военни конфликти или пандемии. Има две причини за това. Първата е застаряване на населението, намаляването на неговия абсолютен брой, а втората – че става дума за беден район, в който хората не могат да имат превенция на заболявания, които по принцип са лечими. Там няма достъп до качествено медицинско обслужване. Иначе като цяло за първи път в съвременната ни история Северна България изостава спрямо Южна – по демографски и по икономически показатели. Дори области, в които има промишлен ръст, като Габрово, се оказва, че заплащането е ниско и това не може да окаже влияние върху демографската картина.

Северна България винаги е била движеща заради природо-климатичните условия. Знаете, че там се намира Дунавската равнина, река Дунав и т.н. От 2000 година насам обаче Южна България изпреварва Северна, и то осезаемо. Особено ярък пример е Бургас с инвестициите, които прави в образованието и младите хора. Това веднага се отразява на демографията. Може да дадем пример още с Пазарджишка и Старозагорска област. Що се отнася до северната част на страната ни, положението е много тежко. Вярно е, че има отделни петънца, където положението е по-добре – например Велико Търново, но това не е масово. Стара Загора също е с добри показатели, но както казах, напредък има особено в Бургас, където се инвестира много в образование.

– Като цяло кои са най-критичните райони у нас от демографска гледна точка?

– Има няколко т.нар. демографски депресивни региона, за които е характерна висока смъртност. В Северозападна България това са три области – Видин, Монтана, Ловеч, Плевен също. В тежко положение са Перник и Кюстендил, Смолянска област и южните части на района на Странджа-Сакар. Там освен ниската раждаемост има и висока смъртност. А хората над 65 години са над 30% от населението. Те са депресивни в това отношение. Общо взето, всяка година България намалява средно с по 50 000 – 60 000 души, което е един средно голям град.

– Нараства ли броят на обезлюдените райони?

– Проблемът у нас не е толкова в обезлюдените райони и в това, че има села без жители. Причината е в дисбаланса – имаме региони, които са драстично обезлюдени.

– Има ли обаче завръщане към малките населени места заради пандемията, както бе изтъкнато преди време? Откривате ли такава тенденция?

– Не мисля, че има завръщане към малките села. Може да се говори за миграция заради пандемията, но тя е временна. В момента, в който нещата се успокоят, хората отново заминават навън.

– А има ли или няма бейби бум? Можем ли да говорим за такъв, има дискусия по въпроса напоследък?

– Не смятам, че може да се говори бейби бум. За мен е абсурдно да се очаква такъв. Вярно е, че всяко повишение е радостно, но няма драстичен ръст при раждаемостта. Според данните има мини бейби бум в някои градове, като София, Бургас и Варна, но пък спад на раждаемостта в други части на страната, което балансира общата картина.

– На фона на негативната статистика можем ли да говорим за демографска катастрофа?

– Не може да се говори за демографска катастрофа. Насаждането на апокалиптични тези не е добре. Първо, всява паника, второ – не отговаря на реалната картина, а трето – отблъсква младите хора. Наистина сме в демографска криза, това е очевидно. Но не може да се говори за апокалипсис. Не можем да променим застаряването на населението, това е тенденция за развития свят. Това, на което можем да повлияем обаче, е високата смъртност. А в Европа тя е наистина висока. Затова най-важно е увеличаването на дела на активното младо население. Не е невъзможно да излезем от тази ситуация, има положителни наченки в някои градове, както казах.

– Очаквате ли обаче в бъдеще пандемията да окаже негативно влияние върху демографската обстановка в Европа като цяло?

– Не мисля. Разбира се, високата смъртност винаги е негативен елемент, но не смятам в дългосрочен план да окаже негативно влияние. Така или иначе бейби бум не се случи. Нагласата на населението в този план така и не се промени. Затова и не очаквам съществени промени в тази посока, още повече че европейските общества застаряват.

– Какви тенденции наблюдавате в Европа?

– Не бих казал, че има нови тенденции. Европа се движи, общо взето, пакетно по отношение на демографията. Например коефициентът на раждаемост се движи между 1,1-1,9. Най-ниското ниво е в Италия, а най-високото – във Франция. По отношение на застаряването – средната продължителност е 80 години. Има малки изключения в позитивен план по отношение на демографските процеси, например Финландия. Но това са единични случаи. Като цяло Европа има тенденция от тридесетина години и тя е обособена от предходни исторически етапи и ще продължи през целия 21-и век. А именно – застаряване на населението, нисък дял на младото активно население и евентуално компенсиране с емигранти от други континенти. Има един модел на света, който ще бъде през 21-и век – глобално разместване на население, промяна на етнически, религиозни и расови структури и най-вече демографски модели на поведение. Ние не бива да бягаме от това, то се случва момента. Беше предвидено още в началото на 21-и век от известни психолози и става дума за естествен процес. Колкото повече застарява населението, намалява младото и активно население.

– Какъв е изходът от ситуацията тогава и има ли изобщо такъв?

– Има изход, разбира се. България е сред държавите с най-благоприятни климатични условия в света. А тепърва ще сме по-привлекателни за живеене заради климатичните промени. Така че тази територия няма да остане обезлюдена.

– Пандемията промени изцяло навиците ни, въведе се хоум офисът като алтернативна форма на работа. Променя ли се нагласата ни към кариерата и особено на жените?

– Променят се нагласите най-вече на младите хора. Самото понятие дигитален номад е свързано предимно с тях. Колкото до това дали жената е променила отношението си към репродуктивните процеси и работата, според мен не. Това е естествен процес. Знаете, че в миналото жената е нямала възможност за реализация и сега търси своя исторически реванш. Заради това е логично да намаляват репродуктивните нагласи. Това е нормален процес.

– Има ли го обаче и страха от загуба на работа по време на пандемията?

– Все още не могат да се отчетат процесите, които са следствие на пандемията. Но и от мои познати съдя, че го има този страх, особено при образованите жени на около 30 години, така че това е нормален фактор.

– Каква е възрастта за раждане на първо дете у нас?

– У нас е 29,5 години. В Европа е 30 години, като за Италия и Испания е 31-32 години и тя ще се покачва.

в. „Монитор“