Долмените от Одринската яка са гробници

Долмените са били погребални камери. Това е твърдото становище на учените от Одринския исторически музей, макар да има и други версии, като някакви ранни обсерватории.

Съоръжението, което много прилича на малка каменна къщичка, си има „стая“ и „преддверие“. Самата дума „долмен“ идва от келтското „толмен“, означаващо „каменна маса“, обясняват в музея, който се намира точно пред входа на Селимие джамия. И разбира се, този вид конструкция е бил привнесен от келтите в края на бронзовата епоха и е бил използван до около VII-VIII в.

Долмените на Балканския полуостров, в Балканското мегалитно находище, са главно в т.нар. Одринска яка – планините Странджа, Сакар, Източните Родопи и отделни съхранили се като следи в Централните Родопи. Отделни долмени има по на юг и в Гърция. Те са важни, понеже бележат пътя, по който вероятно е мигрирал мегалитният принцип от Западна Европа по Средиземно море през Малта към Егейско и Черно море.

Районът около Одрин е населяван от различни племена, които към VI в. пр.н.е. се консолидират в племенната група одриси и към IV в. пр.н.е. създават свое царство. Името Одрин идва именно от главния град на одрисите. Въпреки че в писмените извори никъде няма данни одрисите да са строили мегалити, все пак може да се предположи, че именно те наследяват традицията за долменното строителство от своите предшественици – условно може да ги наричаме протоодриси. Става дума за нашите земи в периода преди X в. пр.н.е.

Доколкото от XII в. пр.н.е. до II в. сл.н.е. Сакар винаги е бил в рамките на одриската територия, то мегалитите там са формирали единна и относително затворена система, цялостна група, в която са се развивали строителните и ориентационните принципи на долмените, създавани от едно и също население. Докато много от западноевропейските мегалити са от готови, без обработка скални късове, довлечени от скандинавските ледници, при по-късните балкански и кавказки мегалити винаги личи обработка на елементите.

Има хипотези, че долмените са астрономически съоръжения. Но такива черти не се наблюдават винаги и навсякъде. Има предположения, че са гробнични съоръжения или паметници. Но далеч не навсякъде има следи от погребения. Така или иначе предците ни са ги изграждали в продължение на 4000 години.

Мегалитни паметници се срещат от Британските острови до Япония. Приема се, че най-стари са западноевропейските (IV-III хил. пр.н.е.), докато балканските и кавказките се датират към II-I хил. пр.н.е. Към средата на I хил. пр.н.е. мегалитното строителство замира навсякъде по света.

Трудно е да се каже дали градежът им е всеобщ етап в развитието на обществата, или е резултат на „дифузия“ на една идея, която, естествено, е търпяла развитие и промяна с времето и мястото. Но техническият принцип на градежа се е запазил в хилядолетията: мегалитите са съоръжения, сглобени от минимален брой максимално големи и необработени или грубо обработени каменни монолити. Съчетаването на градивните елементи става не чрез зидане, а чрез групиране и сглобяване по кантовете.

Различават се две мегалитни форми – менхири и долмени. Менхирът е скален блок, който е забит вертикално в земята подобно на колона. Срещат се индивидуално, в безредни групи и подредени (в кръг – т.нар. кромлех – като Стоунхендж; праволинейно или в правоъгълни решетки – като в Карнак, Франция). Няма убедителна хипотеза за предназначението им.

Долменът конструктивно е каменна плоча, закрепена хоризонтално над земята с някаква каменна опора. Опора може да бъде стърчаща скала („протодолмен“), 3-4 камъка (долмен тип маса) или 2-4 вертикално забити плочи в правоъгълен план (долмен тип камера).