– Каква е коректната оценка за предизвикалия противоречиви реакции дебат за върховенството на закона в България, проведен в ЕП по инициатива на Радан Кънев и Елена Йончева?
– От една страна, мнозинството от българските граждани, подкрепящо според социолозите протестите, очаква Европа „да вземе отношение”. Те очакват реакция от Европейския съюз, тъй като за много хора в България подкрепата на правителството от страна на европейски лидери е неразбираема. Всъщност този дебат показа къде преминават разделителните линии в Европейския парламент и привлече вниманието към проблемите в България и на Брюксел като по-широка публичност. Засега обаче дебатът няма някакви практически последствия. Т.е. при дебатите в ЕП трябва да сме наясно, че те променят политическия климат, макар и да нямат директен ефект.
– Трябва ли и кога да търсим Брюксел за помощ, за да не изглеждаме като деца, тичащи при Големия брат?
– Европейският съюз е наднационално обединение, в което общото е по-голямо от сумата от неговите части. Т.е. силата на ЕС е в това държавите членки да работят заедно, да споделят едни и същи цели. В момента България не изглежда като страна, която е пълноценна част от това общо. Едно на ръка, че ние, българите, смятаме, че Европа може да ни помогне повече, отколкото нашите политици, защото имаме повече доверие на Брюксел, отколкото на правителството в София.
От друга страна, и за Европа е ясно, че България накуцва, не е пълноценен участник в нито един от важните разговори в Европа. И това е, защото България има много големи вътрешни проблеми, които засягат същите тези европейски цели и ценности – чувството на гражданите за справедливост, очакването на бизнесите, че могат да се развиват, без да им се пречи, чувството на младите, че тяхната компетентност има значение. Всичко това не върви в България в момента и затова все повече хора навън започват да се обръщат с тревога към нас.
Не съм привърженик да си вадим кирливите ризи навън
Но в тази ситуация мисля, че просто вече като че ли не можем да говорим за проблемите си тук, вътре, защото този разговор се е превърнал за едната страна в кресчендо, а за другата – в упорито мълчание. И не стигаме до решения.
– След като допреди месеци бяхме хвалени – поне за икономическа дисциплина, за някои ходове на външната ни политика, влизаме ли сега в списъка на проблемните за ЕС страни?
– Все повече да. Разбира се, ситуацията на Полша и Унгария продължава да е по-тежка, тъй като там всичките посегателства срещу разделението на властите, срещу свободните медии и това е подплатено с много силна антиевропейска риторика и национализъм.
Въпреки че в България, слава богу, случаят не е такъв, нашите проблеми на базисно ниво намаляват доверието в страната ни. Това автоматично я поставя в изолация, в по-ниска категория държави. Според мен средносрочно ни поставя и в групата на страните, които ще бъдат много внимателно наблюдавани за това как харчат европейски фондове, как отговарят на европейски изисквания. И тук няма да има значение от коя политическа фракция е правителството на власт. Просто доверието в България през последните години се изчерпваше и в момента е стигнало критично ниска точка.
– Попадаме ли под двоен мониторинг?
– Абсолютно да. Ако допреди една година ЕК, тогава под председателството на Жан-Клод Юнкер, обясняваше, че ще вдигнат Механизма за сътрудничество и проверка за България, в момента виждаме, че той не само не е вдигнат, но и България със сигурност ще понесе глоби по новия Механизъм за върховенството на закона. За разлика от Механизма за сътрудничество и проверка, който имаше преди всичко мониторингова функция и даваше съвети как могат да се направят реформи, новият Механизъм ще има доста ясни финансови изражения с обратен знак.
– Т.е. можем да очакваме засилване на натиска върху България. Може ли да се стигне до строги санкции като спиране на европейски средства?
– Мисля, че особено по-големи инфраструктурни проекти, при които има съмнения за това как се използват европейските средства, ще има още по-силен контрол и те ще бъдат наблюдавани още по-внимателно. В страни като Нидерландия, Дания, Германия, Швеция не живеят глупаци. Те разбират, че от техните данъци може би се издържа корумпирана клика, която в крайна сметка с нищо не допринася за европейския проект или пък за развитието на техните собствени страни. Защото
идеята на Европа е, че когато всички страни вървят напред, това е в интерес и в полза на всички.
За България вече не изглежда посоката да е толкова безспорна.
– Имаме ли полезен ход, за да излезем от този омагьосан кръг?
– При всички случаи полезният ход ще мине през нови избори, през правителство, което да спечели доверието на Брюксел. Това няма да стане веднага, ще стане бавно и постепенно – с работа, с реформи, с промяна в общия политически и икономически климат, с много повече инициативност и желание да сме част от европейския разговор.
– Сигурно ли е, че занапред върху отпускането на европейски средства ще влияе оценката за спазване на върховенството на закона в съответната страна членка?
– Убедена съм, че по някакъв начин ще влияе. Как ще изглежда този механизъм в момента, все още се преговаря. ЕП е излязъл с доста силно предложение за строги мерки. Следва гласуване в Европейския съвет, но засега е сигурно, че такива мерки ще има. Всъщност гражданите искат точно това от дълго време.
– Помогна ли пандемията за консолидация на Европа?
– Сега нещата стоят доста по-добре, отколкото в началото на пандемията. Европа успя да отдели много средства за възстановяване, успя да се консолидира около общи цели, а сега германското председателство вкарва Механизъм за отваряне и затваряне на границите, така че да не бъде това въпрос на произволна преценка на някое правителство.
Всичко това показва, че Европа е научила своите уроци, и наистина изглежда, че ще излезе по-силна от тази криза. Разбира се, предстои да видим каква ще е дълбочината на икономическото пропадане. Ако наистина към края на 2021 г. ЕС започне да излиза от икономическата криза, то това ще е най-доброто доказателство за успеха на тази политика и за силата на Европа.
– До изборите в САЩ остават броени дни. Кой е по-удачният избор от гледна точка на Европа – Тръмп, който разпали търговска война с ЕС, или Байдън?
– От досегашните действия на Тръмп логично се налага изводът, че той разделя Европа по един брутален начин. Все повече европейци – не само политическият елит, но и гражданите, не смятат, че имат партньор в лицето на този американски президент. Всъщност анти Тръмп настроенията са вече толкова разпространени, особено в западната част на Европа, че
ако Тръмп остане в Белия дом втори мандат, това може да причини големи разделения в Европа,
които няма да имат нищо общо с американската политика. Това ме притеснява най-много.
Джо Байдън, разбира се, познава Европа много по-добре. Той е човек, който цени НАТО, познава Балканите. Макар основните параметри на американската външна политика, що се отнася особено до Китай, да не се променят много, мисля, че по отношение на Европа промяната ще бъде доста видима.
– Имаме сериозна сделка за самолети Ф-16 със САЩ, вицепремиерът Красимир Каракачанов подписа Пътна карта за военно сътрудничество с Пентагона. Може ли евентуална смяна в Белия дом да разклати добрите ни партньорски отношения със САЩ?
– Администрацията на Тръмп е първата, която се занимава основно с това да сключва търговски сделки, която не се интересува нито от качеството на демокрацията, нито дори от влиянието на трети страни в държави като България – в случая имам предвид Русия, разбира се.
Това не е добре, тъй като американският пример, американските принципи на законност и свобода, които са принципите въобще на демократичното устройство и в Европа, винаги са били много важни. Затова в момента има известна илюзия, че ние можем с пари, купувайки си самолети, да си купуваме американско благоволение, и с това въпросът е приключен.
Другият проблем с Тръмп е, че неговата реторика и неговият стил на управление дават лош пример на управниците в Централна и Източна Европа, които мислят, че след като американският президент може да се държи грубо в изяви по телевизията, защо и те да не могат. Този тип управление не подхожда на ролята, която Америка е имала през последните 70 години в света. Така че ще има значение и за нас кой ще бъде в Белия дом след януари догодина.
Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
в. „Марица“
