– Г-н Попов, какви са очакванията ви за предстоящия зимен сезон?
– Очакванията ни са изключително песимистични. Предвиждаме спад в размер на 80%, той ще бъде най-значителен при пътуванията с чартъри до дестинации като Русия, Великобритания, Израел и Скандинавия. Ако с румънците, турците и гърците се договорим за премахване на карантината и въвеждане на отрицателен PCR или антигенен тест, е възможно спадът леко да намалее.
– Ще успеят ли българите да компенсират липсата на чужди туристи?
– Това е невъзможно. Икономическите показатели на нашия бизнес са броят на нощувките, средните приходи от тях и средната годишна заетост, а не броят на туристите. Българинът реализира максимум между две и три нощувки, същото се отнася и за румънците. Един англичанин или руснак обаче ще остане в страната поне за седем. Тоест трима българи трябва да компенсират един чужденец. Важно е и дали ще има „зелен коридор” до Австрия. Българите, които карат ски там или в Северна Италия, пътуват със собствен транспорт. Ако границите се затворят, може би ще резервират повече нощувки в родните курорти.
– Как бихте коментирали състоянието на изходящия туризъм?
– Изходящият туризъм пострада най-сериозно, тъй като при него се работи основно с продажба към крайни клиенти. Всички анулирани резервации подлежат на връщане на парите на клиентите, което според закона у нас трябва да започне през месец март. В момента всичко се случва на случаен принцип, следим коя страна светва в зелено. Голяма част от Африка се отваря за туристи при представяне на отрицателен PCR тест. Желаещи има, но броят им в никакъв случай не може да се сравни с този на пътуващите в нормални условия. През септември и октомври се наблюдаваше интерес към автобусните екскурзии до Турция. Сега ще има оживление във връзка с Коледа и Нова година, но положението остава много тежко.
– Колко от туристите са се съгласили на ваучер за отмененото си пътуване от началото на извънредното положение?
– Преди време АББТА проведе анкета в тази връзка, но дори тя не е точна, тъй като данните се променят много бързо. Ако даден потребител има кредитен ваучер за определена сума и желаната му дестинация се отвори, той може да го използва веднага. В същото време обаче има право и да поиска възстановяване на предварително заплатените суми за ваканция.
– Колко пари дължат българските туроператори на своите клиенти?
– Това лесно може да се установи с няколко „проби” – каква част от оборота си дължат големите туроператори, така може да се направи оценка и да се осигури кредитна линия. В основната си част дължимите пари са на български туристи за почивките им извън страната. Междувременно туроператори, работещи на пазар входящ туризъм, нямат директни продажби и не дължат пари на своите клиенти, а чуждестранните им партньори са тези, които трябва да ги възстановят. Много лесно може да се установи какви са загубите за бранша, мога да твърдя, че са между 80 и 100%, а браншът ни кандидатства по същите мерки като тези с намален оборот в размер между 20 и 30%.
Не желаем да получаваме пари даром, а да ни бъдат отпуснати или безлихвени кредити, или такива с ниска лихва в рамките на три години, докато браншът се съвземе. По този начин се процедира в Дания – първо бяха отпуснати 200 млн. евро за кредити и грантове, а впоследствие и още 90 млн. евро за кредитна линия. Въпреки това обаче се очаква, че 20 на сто от датските туроператори ще обявят фалит до пролетта. Не знам какво ще се случи у нас, при положение, че Европейската комисия оспорва удължаването на срока за връщане на пари на потребители за отменени полети, тъй като противоречи на европейската директива за възстановяването на подобни средства в 14-дневен срок. Най-вероятно удължаването ще бъде счетено за незаконно и януари или февруари ще трябва да им върнем парите.
– Изплатена ли е поне една част от дължимите суми?
– Разбира се, има туроператори с по-добра ликвидност, те са върнали част от сумите. Освен това има и такива, които са успели да заработят в даден момент – така Гърция и Турция възстановиха сумите. Голямото предизвикателство обаче ще дойде през следващата година, когато изтече срокът за връщане на парите. Това може да доведе до масови фалити в бранша.
– Изготвихте проект за създаването на Гаранционен фонд. На какъв етап е той?
– В момента няма смисъл от създаването на Гаранционен фонд. За да има такъв, са нужни нормални условия на работа и туроператорите да са със сравнително добра ликвидност, която може да се осигури само ако продължат работа. В момента обаче всички те имат проблеми и при евентуалното създаване на фонда ще фалират. Със сигурност много агенти или туроператори ще преустановят своята дейност, но нека пазарът да ги отсее, а не административните мерки за затваряне на границите.
– Ще успее ли помощта от 10 млн. лв. по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” да възстанови загубите, които понесохте заради пандемията?
– В туроператорския бизнес у нас средният оборот, който покрива постоянните разходи, е между 7 и 9%. Ако приемем, че разходите ни са свити през цялата година, то тогава грантовата схема трябва да е около 5% от оборота. Мярката за помощ на туроператорите в размер на 10 млн. лв. ще се разпределя пропорционално между одобрените кандидати. Много от колегите дори не са кандидатствали, защото не виждат смисъл. Трябва да се осигурят допълнително поне 60 – 70 млн. лв. като грантова схема, а за най-засегнатите да бъде отворена и кредитна линия.
– Търговските банки все още ли отказват да предоставят кредити на туроператори и туристически агенти?
Изпаднали сме в тежко финансово състояние, заради което банките не ни отпускат кредити. В случая става дума за заеми с държавна гаранция, а кандидатстващите фирми оперират на пазара дълги години с добри финансови резултати. Не е наша работа да измислим рамката за получаване на кредити.
– Една от последните заповеди на здравния министър включва забрана за екскурзиите, срещу която вие реагирахте. Имате ли напредък в преговорите с Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма?
– Някои забрани са изключително противоречиви и при изготвянето им трябва да се прави консултация с бранша. Забраняват организираните екскурзии, след което група туристи с автобус не може да пресече границата с Турция. На следващият ден обаче се оказа, че забраната всъщност важи само за екскурзии на територията на страната. Според друга наредба пък трябва да се регистрираме като транспортни фирми. Имаме микробуси и коли за малки групи от индивидуални туристи, които превозваме от точка А до точка Б, за да карат колело. Така транспортната услуга всъщност се явява съвсем малка част от целия пакет. Наредбите трябва да бъдат добре прецизирани.
Димитър Попов завършва специалност География на туризма в СУ „Св.Климент Охридски” и Външнотърговски отношения в института Нилс Брок, Копенхаген (семестриално). Дългогодишен опит като екскурзовод, планински водач и ски учител. Основател и управител на датски туроператор от 1989 г. Председател е на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)
