Днес, на 19 октомври отбелязваме Деня на българския лекар. Тази година повече от всякога трябва да отдадем почит и признание пред всички медици, които неуморно се борят, помагат и лекуват. Ето защо решихме да ви разкажем за един български лекар, който на 85 г. продължава да бъде до своите пациенти. Изказваме своята огромна благодарност към д-р Румен Какарашев, който ни изпрати невероятната история на д-р Хари Гарабет Папазян.
Животът на д-р Хари Папазян е достоен за филм.
Прадядо му Папазян е бил арменски поп при кървавия султан Абдул Хамид II и при безмилостният Талат паша. Дядо му пък бил фабрикант на коприна и заможен човек, имал е цели 2800 декара земя, но е бил заклан. Заклани били и двамата му чичовци. Баща му Гарабет остава сирак и на 9-годишна възраст пристига в Харманли, където на 19 май 1936 г. се ражда Хари. След като завършва гимназията в града, той кандидатства медицина в Пловдив. Приет е и завършва успешно, а след това специализира хирургия.
Цървули
Когато д-р Папазян се дипломира обаче нямало свободни места в хирургията в Харманли, затова той започва работа като лекар в село Доситеево, с участък село Рогозиново. Там не е имало нито медицинска сестра, нито акушерка и с всичко д-р Папазян се оправял сам. Не веднъж му се налагало дори да води раждания по къщите на хората. В с. Доситеево той направил селска баня и разкрил детска кухня. Зимата на 1962-1963 година е била изключително тежка и до тези села линейките не можели да достигат, затова дори при най-спешните случаи хората разчитали само на д-р Папазян.
Всяка събота той се връщал от селото в Харманли. Това разстояние е около 14 километра и целият път Хари извървявал пеша в снега, обут с цървули от свинска кожа. За да не му се смеят хората, че е доктор пък върви със свински цървули, като стигнел железният мост на река Марица, преди да влезе в града, той свалял цървулите и обувал обувките си. Оставал в Харманли събота и неделя, а през седмицата се връщал в Доситеево.
Поетапно д-р Папазян е бил във всички села от околията. Работел е като доктор и в с. Българин, което е на 7 км. от града. Там той организирал кръводаряване и бил награден с часовник и грамота „Отличник на ЦК на БЧК“. Чрез министъра дори успял да извоюва линейка и с нея обслужвал селата Българин, Овчарово, Богомил, Шишманово, Черепово, Браница и Коларово. Напуснал село Българин и по молба на кметовете отишъл да обслужва селата Орешец и Върбово. В тях никой доктор не е искал да ходи.
Предложения
През 1963 година се освобождава място в хирургията на Харманли и д-р Папазян започва работа там. Междувременно специализира в три от най-големите болници у нас – Пирогов, Александровска и ИСУЛ. Заминава дори във Франция. При специализацията си в Париж той се обучавал при великия хирург проф. Андре Жармен в прочутата болница „Кретей“.
„Оперирал е президенти и най-влиятелни хора не само от Франция, но и по целия свят. За мен беше привилегия и чест да ме обучава професор Андре Жармен. Оказа се хубав човек и с времето се сприятелихме. През деня пиехме по чаша чай и обсъждахме различните хирургични казуси. След хирургична операция на камък в жлъчката, съпругата на Андре Жармен, която беше дала упойката на пациента, ми каза, че оперираният е българин. Това беше инженер Петров. Той беше много благодарен за операцията която му направих и ми предложи работа като хирург в Германия. По същото време получих предложение за работа и в еврейската болница в Париж“, разказва д-р Хари Папазян пред д-р Румен Какарашев.
Той обаче отказва предложенията и се връща в България. През годините е имал и други възможности за работа, дори в САЩ. Веднъж при него дошъл арменец, който живеел в Америка. Оказало се, че бил приятел на баща му и предложил на Хари работа в Бостън с начална заплата от 8 хиляди долара на месец. Д-р Папазян обаче отказал и тази оферта. На два пъти са му предлагали да стане главен лекар на болницата и да го направят кандидат на медицинските науки.
Случаи
Д-р Папазян продължава да работи като хирург, но наред с това е бил също спортен лекар и вещо лице в МВР, като правил експертизи и помагал на дознатели и следователи. Участвал е и в съдебните процеси. За дългите години практика д-р Папазян е натрупал хиляди спомени и е спасил стотици човешки животи. „Един ден ми докараха мъж, наръган с нож в сърцето. Имаше хемоперикард със сърдечна тампонада и се наложи да му направя сложна сърдечна операция. Заших му сърцето с два конеца и му наложих цели осем шева на перикарда. Човекът оцеля, работеше дълги години тежка работа в комплекс „Марица изток“ и още е жив“, разказва един от случаите си 85-годишният лекар.
„В болницата оперирах дете, което беше глътнало голям пирон. Имаше запушване на тънкото черво. Оперирах го, извадих му пирона и то се оправи“, спомня си още Хари. Едно от най-тежките му дежурства било след катастрофа на ЖП-прелеза от Симеоновград за Гълъбово когато влак се врязва в автобус. „Така 17 човека които пътуваха в автобуса бяха много тежко ранени. Някои от тях изпаднаха в критично състояние. Приехме ги в хирургията на болницата в Харманли. Цяла нощ ги оперирахме“, спомня си пенсионираният хирург.
Куршум
Друга история, в която д-р Папазян бил участник, е свързана с преследването на известен беглец, познат като Тодор-Партизанина. „Става дума за крадец, който ограбваше хората и се криеше по пещерите. Той беше преследван от майор от централното управление на МВР. Престъпникът отказал да спре при виковете на офицера от полицията и майорът изстрелял два предупредителни изстрела във въздуха. След като Тодор-Партизанина продължил да бяга, той му пуснал куршум в задника. Докараха ни го в хирургията на Харманли за да му извадим куршума. Куршумът беше от типа „дум-дум“. Тези боеприпаси са с изместен център на тежестта и като влезе такъв куршум от едно място, той може да мигрира навсякъде из тялото. Цяла нощ двама хирурзи търсиха куршума в тялото, но не го намериха.
На сутринта и аз си играх два часа да го търся. Успях да го намеря и да го извадя. При рикошета куршумът беше отишъл чак в коляното на Тодор-Партизанина, беше му засегнал и седалищният нерв, поради което малко куцаше. Пазя този куршум и до сега“, разказва Хари. „За Тодор-Партизанина по-късно чух, че се е барикадирал в някаква къща, отказвал е да се предаде на органите на реда и е стрелял срещу полицията. За да го убият полицаите са използвали гранатомет“, споделя още лекарят. Веднъж пък д-р Папазян летял със самолет и един от пътниците получил сърдечен пристъп. „Бяхме на 10 хиляди метра над земята и аз го спасих в самолета“, разказва Хари.
Бастун
Преди две години, когато бил на 83 години Хари не само работил, но и решил да учи. Явил се пред държавната изпитна комисия в София и с отличие взел специалност „Обща медицина“. В края на 2019 г. обаче д-р Папазян пострадал. Като ставал през нощта да отиде до тоалетната, се спънал в чергата и паднал на пода. Ударил се лошо и си счупил крака. Направили му операция и му сложили пирон в коста, след което провел рехабилитация и се върнал на работа в кабинета си.
От време на време ползва бастунчето си, движи се и изпълнява всичките си лекарски задължения. Д-р Папазян е работохолик – цели 29 години не е ползвал платен отпуск и не е излизал в болнични. От тях 9 години са като завеждащ хирургия и 20 години са в практиката му като личен лекар. Сега въпреки, че е със счупен крак, пак не са му дали болнични, тъй като е на граждански договор. От пенсията си плаща заплатите на двете медицински сестри. Постоянно работи и не обича да почива.
Съпругата му също е лекарка, имат две дъщери
Д-р Хари Папазян се оженил за Д-р Арусяк Ервант Ованесян-Папазян. Запознават се в Пловдив и вече цели 45 години се радват на щастлив семеен живот. Съпругата му е лекар с три специалности – клинична лаборатория, вътрешни болести и кардиология. От брака си имат две дъщери – Луиза, родена през 1979 г. и Силва, родена през 1981 г. По-малката работи като дознател, а по-голямата е главен юрисконсулт на голяма банка. Луиза го е дарила с внучка Теодора, която е в трети клас.
Става почетен гражданин на Харманли
По случай 80-годишнината си, с над 2000 подписа на населението от цялата община Д-р Хари Папазян става почетен гражданин на град Харманли. „Много пъти идваха журналисти да ми искат интервюта, даже телевизията на два пъти искаха да правят филм за мен. Отказах им на всички. Само на теб, Д-р Какарашев, разрешавам да пишеш за мен, тъй като много те уважавам и ти публикуваш статиите си в любимият ни вестник“, казва д-р Папазян, на когото желаем още дълги години да е здрав и все-така да помага на хората.
