Дете живее с психично болната си майка в тотална мизерия

За покъртителен случай на дете в нужда разказва жена във Фейсбук. Тя е отишла на проверка в жилището на дете и не е могла да повярва на очите си. Ето какво пише Йонка Иванова: “Днес ми се крещи!!!!….Не, вие ми се от мъка и безсилие….Душата ми се разкъсва …. Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда….дете на почти 6 години….

Майката ми отвори… беше коленичила. Не може да стои, защото кракът ѝ е счупен. Счупен от два месеца!!!Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше-крака зараства на криво … Има някакви психични проблеми….. Но не за нея искам да кажа….. На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ…. Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…..в шепата си държеше няколко жълти стотинки… Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли хляб?”

В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента…. Още с първите крачки изпаднах в тотален шок…. голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под… В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина…една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки… Влязох в кухнята-същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре…. Никъде не се виждаше някаква храна…. троха хляб нямаше….

В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб” Думите избухнаха в главата ми…подкосиха ми се краката!!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ…. 6 годишно дете…. Исках да говоря с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила ! Попитах го ,,Гладен ли си?”….

Сведе очички и тихо каза ,,ДА” ,,Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?”- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз – ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ. Не издържах и се разплаках….. избягах от стаята …. не исках да разбира и вижда как го съжалявам…. Мъката ме стисна за гушата. Не можех да дишам. Гняв,съжаление, ужас… всичко това изпитвах в този момент….

Напазарувахме и се върнахме при тях… Имаше кремчета, сокчета, шоколад…. но не ги погледна…. грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ…. В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ… на три хапки изяде филията …озверяло от глад!!!

Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ”. Пиша и сълзите ми капят….. Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание,още не осъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва? Защо и как стигнахме до това? Отговор не намирам….. От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума… ХЛЯБ – не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете! ХЛЯБ…

(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)”