Делян Добрев: „Промяната“ са затрили половината енергетика на България

Делян Добрев: „Промяната“ са затрили половината енергетика на България

– Господин Добрев, обяснете как звучи забраната на износа на нефтопродукти от рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, има ли проблем с прилагането на дерогацията и защо се получи разнопосочно говорене между служебното правителство и мотивите от законопроекта на ДПС?

– Основният спор е дали дерогацията забранява износът на готови продукти или не. Служебният кабинет до скоро твърдеше, че тези продукти след като са произведени в България са с български, не с руски произход и за тях не следва да се прилагат ограничения. От друга страна, говорителите на ЕК твърдят, че изключението ни е дадено за да задоволяваме местния си пазар, а не да изнасяме и след 5 декември трябва да преустановим износа на горива от руски петрол. В последната седмица явно има някакво преосмисляне от страна на служебния кабинет, тъй като видяхме решение в посока спазване на насоките от Европейската комисия, но от 5 март 2023 година. Предложението на ДПС от друга страна предвижда износът на продукти от руски петрол да се преустанови от деня на влизане в сила на специален ограничителен закон. Това предложение бе прието на първо четене с гласовете на ДПС, ДБ и ГЕРБ.

Останалите партии, включително ПП се въздържаха. Критиците на ограничаването на износа плашат, че рафинерията не може да работи с капацитет от 50%, тоест само за вътрешния пазар и може да затвори. Моето мнение е, че няма да се стигне до това, тъй като може да работят и изнасят неруски петрол. Ако откажат без причина да го направят, тогава държавата може да поеме оперативен контрол над рафинерията. Така, както това се случи вече в редица други рафинерии в Европа. Лукойл/Литаско се съпротивляват, защото не им е изгодно. Руският петрол се продава с 30-40% отстъпка. За съжаление, ние, като потребители нищо не печелим от това – печелят само руските компании. Затова от ГЕРБ предложихме да правят вноска във Фонда за енергийна сигурност и от там да компенсираме потребителите с до 1 лев на литър. Това предложение все още не е прието от парламента и изглежда сякаш няма да намери необходимото мнозинство от гласове.

– Как ще се реши въпроса с въглищната ни енергетика, може ли да бъдат предоговорени условията в Плана за възстановяване и устойчивост, за да не се стигне до затваряне на централи през 2026 година? Чувате ли какво казват енергетици – „закриваме енергетиката си без обществено обсъждане, без изградени алтернативи“?

– Аз бях може би първият, който би тревога по тази тема. С декларация в парламента от името на Парламентарната група на ГЕРБ – СДС предложих президентът да свика Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), защото по всичко изглежда, че „Промяната“ са затрили половината енергетика на България. През 2019 година, кондензационните електроцентрали на въглища, са произвели 17,4 TWh електроенергия. Според ангажимента на „Промяната“, трябва да намалим въглеродния отпечатък с 40% до 2025 година. Тоест, да произведем с 40% по-малко електроенергия или 10,4 TWh. Тази година ще произведем 22,5 TWh. Тоест, за да изпълним Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), трябва да намалим реално произведената електроенергия от въглища от 22,5 TWh на 10,4 TWh. 10,4 TWh се произвеждат от 1200 MW инсталирана мощност. А имаме приблизително 5000 MW електроцентрали. Излиза, че трябва да закрием 3800 MW централи.

Първи до четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, които затворихме, за да влезем в ЕС бяха 1760 MW. Сега ще затворим 3800 MW – повече от двойно по-голяма мощност. Това са почти 4 реактора като 5-ти и 6-ти на АЕЦ „Козлодуй“. Износът на електроенергия на България за тази година е рекорден за всички времена – приблизително 12,5 TWh за 2022. Износът през 2022 е толкова, с колкото трябва да намалим производството на електроенергия до 2025 година. Казано по друг начин, можем да забравим за износ на електроенергия, една от малкото стоки с висока добавена стойност, която изнасяме. Нещо повече, ако вземем предвид нормалният ръст на консумацията на електроенергия в България от около 3% на година излиза, че до 2025 година България ще стане вносител на електроенергия. Ако има откъде, тъй като всички наши съседни държави изпитват хроничен недостиг на електроенергия от десетилетия. Ако обърнем това в пари по цената на тока в момента излиза, че ще загубим износ за 3,2 милиарда евро, над 6 милиарда лева. Това е сумата, която България ще загубим, след изпълнението на страница 113 от ПВУ. Със същата внушителна сума ще се влоши и търговският ни баланс.Това не е най-лошото. При БВП за 2022 от 82,7 милиарда евро, ограничаването на производството на електроенергия с 3,2 милиарда евро означава, че икономиката ни ще се свие с почти 4%. Това е рецесия, подобна по мащаби на COVID-кризата и Световната финансова криза от 2009 г. Аз вярвам, че президентът ще свика КСНС, защото ангажиментите по ПВУ застрашават енергийната сигурност и икономиката на страната. Компетентните институции да търсят виновните. Ние сме длъжни да търсим решения преди да е станало късно.

– Много странно е изказването на служебния министър на енергетиката, че за въпросния Меморандум е търсена информация от БЕХ, цитирам: „с тях е влизано в контакт, основно с искане за срещи в Българския енергиен холдинг, в „Булгаргаз“, където е искан голям обем информация. В БЕХ са поискани данни, включително и копия от паспортите на управляващите“. Що за практика е да се събират заобиколно данни, а в енергийното министерство дори зам.-министрите по това време да научават за подписването на документа от медиите?

– Дейностите за сътрудничество включени в приложението към Меморандума обхващат целия отрасъл енергетика. Управлението на отрасъл енергетика е определено за стратегическа дейност, съгласно Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, а съответните енергийни обекти, описани в приложението към постановлението, са стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност на Република България и които са част от критичната инфраструктура. В тази връзка беше създадена беше Временна комисия за установяване на всички фактите и обстоятелства свързани с подписването и прекратяването на меморандума с Gemcorp Holdings Limited от правителството на Кирил Петков. От наличната информация, до настоящия момент става ясно, че е нарушен Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Не са спазени реда за подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет, както и вътрешната процедура в МЕ относно внасяне на актове в Министерския съвет с вносител министъра на енергетиката. Администрацията на министерството на енергетиката не е участвала в подготовката и съгласуването на Меморандума, както и в провеждането на съгласувателна процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с останалите членове на Министерския съвет, както и с други държавни органи, когато се засяга тяхната дейност.

Липсва Решение на Министерския съвет за одобряване на проекта на Меморандум и за упълномощаване на министъра на енергетиката да го подпише от името на Република България, не са изготвени и съпътстващите документи – доклад на министъра на енергетиката до Министерски съвет, финансова обосновка и съобщение за средствата за масово осведомяване, каквато е установената практика. Меморандумът не е ратифициран от Народното Събрание, както го изисква чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. В раздел VI „Приложимо право“ на меморандума се предвижда арбитражно уреждане на възникнали спорове съгласно арбитражните правила на Международната търговка камара в Париж.

Меморандумът не е нотифициран съгласно член 103 от Договора за Евратом. Нещо повече, държавите членки следва да нотифицират Европейската комисия относно проектоспоразумения и проектодоговори с трети страни, международни организации и граждани на трети страни, когато тези споразумения попадат в приложното поле на Договора. В случая меморандумът урежда дейности касаещи ядрената енергетика. Ако бъдат потвърдени тези нарушения от Временната комисия, би следвало компетентните органи да бъдат сезирани за предприемане на действия по компетентност.

– Според публични данни, между януари и септември ЕС е платил 12,5 млрд. евро за втечнен природен газ от Русия – рекордна сума, около 5 пъти повече спрямо 2021 година. Що за санкции налагаме държавите-членки, LNG е „по-мирен“ газ от тръбния ли?

– Тук трябва да Ви поправя. ЕК не е налагала и не планира скоро да налага санкции за руски газ. Тоест държавите членки мога да купуват без ограничения както тръбен, така и втечнен руски газ. Защо България купува от посредници по време на мандата на промяната пак руски газ, но с 30% по-скъп се надявам компетентните органи скоро да установят. Нанесената щета на българските потребители е стотици милиони лева, като може при неблагоприятно развитие на бъдещи дела да достигне милиарди. Всъщност, управлението на „Промяната“ ще се окаже, че ни е струвало повече милиарди от броя на месеците, които управляваха. Ще го кажа по-ясно – България беше ощетена с над 1 милиард лева на месец при управлението на борците срещу корупцията от „Промяната“. Само от външния дълг, който Асен Василев като финансов министър не изтегли навреме, ще платим над 5 милиарда лева повече за лихви.

– Видно е, че правителствата в момента са фокусирани „да преминем тази зима“, но през март, когато хранилищата на газ се изпразнят, ситуацията няма да е по-стабилна, просто ще се стопли, но и цените на електроенергията няма да са „на промоция“. Как ще изглежда енергийната 2023 година в Европа и по-важното за читателите ни е за България – за бизнеса и за гражданите?

– Цените на енергийните ресурси се очаква да останат високи и през цялата 2023 година. Ако Китай променят политиката си за нулев ковид, потреблението им на газ ще скочи отново и това ще повиши още повече цените на газа и тока в Европа. От друга страна, политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за вдигане на лихвите ще намали търсенето и ще доведе до спад на икономическия растеж в Европа, може би дори до рецесия през 2023 година. Тоест, високите цени на енергийните ресурси далеч няма да са най-лошата новина през 2023 година.

– Ще успее ли проекто-кабинетът „Габровски“ да събере мнозинство в пленарна зала?

– Силно се надявам! Ако кабинет с премиер един от най-уважаваните лекари и състав от независими министри – експерти не бъде подкрепен, няма оправдание. Това ще е сигурно доказателство, че партиите в парламента искат избори на всяка цена.

„Труд“