Да строиш стадиони, когато нямаш болници, е пир по време на чума

Да строиш стадиони, когато нямаш болници, е пир по време на чума

Докато властта търси на пожар средства за преустройството на МБАЛ „Св. Мина“, бившата Белодробна в Пловдив се руши, а 40 млн. дремят в сметките на общината за спортни съоръжения, от които едва ли има крещяща нужда днес.

Пандемията от коронавирус се разраства, много болници изнемогват, а лекарите и сестрите са на предела на силите си в битката с коварната зараза. В същото време най-голямата смъртност у нас е вса така от стандартните социалнозначими заболявания – на сърдечносъдовата система, онкологичните и белодробните, показва статистиката.

Това кара много от специалистите да предупреждават за сериозен риск за здравната система заради превръщането на битката с COVID-19 в основен приоритет. Според критиците преобразуването на болници и отделения и насочване на все повече финансов ресурс и медици към справянето с пандемията ще доведе до много лоши последици за общото здраве на българите след броени месеци.

Подобен спор се води от няколко дни и в Пловдив и той е свързан с бъдещето на МБАЛ „Св. Мина“. Решението явно е взето и

бившата Първа градска ще се преобразува в ковид болница,

като инициативата за това бе на областния управител Дани Каназирева. В края на миналата седмица тя бе подкрепена от премиера Бойко Борисов и кмета Здравко Димитров. Според опонентите им обаче има и друго решение и то е в бързото възстановяване на затворената Белодробна болница. Ремонтът там няма да отнеме много време, а ново оборудване и персонал така или иначе ще се търсят, независимо къде ще е специализираната ковид клиника.

За необходимите средства също има бързо решение и то зависи от волята на премиера Борисов и кмета Здравко Димитров. В сметките на Община Пловдив от началото на годината дремят 40 млн. лева целева държавна помощ за строителството на зали и стадиони. За реконструкциите на спортните съоръжения вече има обявени обществени поръчки, а за Колежа е избран и изпълнител. Това обаче не пречи

двата проекта да бъдат отложени за по-добри времена,

а наличните средства да се използват по-ефективно в ситуация на разрастваща се пандемия, която всеки ден отнема живота на десетки българи. Ако кметът събере кураж да разсърди няколкостотин ултраси и помоли премиера да се промени правителственото решение за целевата помощ, 40 млн. ще стигнат за цялостната реконструкция и оборудване на Белодробна в действаща ковид болница, а ще останат пари и за няколко важни инфраструктурни обекта, от които Пловдив има много по-голяма нужда в момента, но няма пари.

В същото време необходимостта от модерни и големи стадиони със скъпа издръжка, сложно управление и неясно бъдеще е доста спорна в ситуация на криза. Пандемията от коронавирус се разраства и не е ясно още колко време събирането на много хора няма да е желателно.

Още повече че за да се напълнят бъдещите трибуни на Колежа и Лаута, ще трябва да мине доста време. Поне това показват данните за посещаемостта на футболните мачове на Ботев и Локомотив от последните години. За всички мачове от сезон 2019/2020 двата тима са продали общо 59 960 билета.

Средната посещаемост на домакинските срещи на Ботев е 1986 души,

а на евробоеца и носител на купата Локомотив – 2366. Това показва, че двата тима не могат да съберат публика, за да напълнят и сегашните си трибуни. И поставя под въпрос доколко оправдана е многомилионната инвестиция с държавни средства за нови стадиони сега, когато болниците са пълни, леглата не стигат, а лекарите изнемогват.

Вярно е, че предстоят избори, а в такива времена никой не иска да гневи футболните запалянковци. Да се решават кризи с едно наум, че идват избори, обаче едва ли е най-доброто управленско поведение.

Ако направят реално допитване до пловдивчани – болница и нови кръстовища в битката с трафика или стадиони с вече осигурените 40 млн., премиерът и кметът вероятно ще получат многозначен отговор. А за неизпълненото временно обещание за стадионите и най-ревностните фенове на Ботев и Локото ще им простят.

Ако не са съвсем луди.

Издръжката е солена, Колежа плаща 150 бона данъци

Пловдив има нужда от още спортна и културна инфраструктура и в това няма спор. Проблемът е, че залите и стадионите се мениджират трудно и обикновено носят нови и нови разходи в общинския бюджет. За многофункционалната зала Колодрума например само данък сгради и такса смет за година са 147 491 лева годишно. От тази сума общината дължи на своя бюджет 56 952,84 лева за данък сгради и 90 538,23 лева за такса смет. Парите от данък сгради се насочват за обслужване и издръжка на същия спортен обект, такса смет се влива в общата сметка за градската хигиена. Отделно от това амортизационните отчисления, които трябва да се правят годишно за Колодрума, са в размер на над 2 млн. лева. Такива пари естествено никой не заделя, защото залата на практика няма приходи, освен за издръжката си и текущите разходи.

Същата е ситуацията и с другите скъпи съоръжения. Късмет за Общината е, че стадион „Пловдив“ няма акт 16, макар да е ремонтиран преди повече от 30 години, но реконструкцията му не е завършила.

Обичайна практика е Общината да отдава съоръженията под наем или на концесияа. Така спортните клубове, които се помещават в общински сгради и терени, заплащат такси според условията, въз основа на които ги стопанисват. В случаите, когато общинските сгради и терени са отдадени на концесия или са с учредено право на ползване, то дължимите местни данъци и такси се заплащат от концесионера или от ползвателя на имота. Концесии са учредени например на няколко игрища на Гребния канал и стадион „Спартак“, който и днес представлява позорни руини.

Ако общинските сгради и терени са отдадени под наем, то дължимите местни данъци и такси се заплащат от собственика на имота – община Пловдив, обясниха от администрацията. Обикновено тези задължения се погасяват в края на бюджетната година, тоест бюджетните пари се прехвърлят за други дейности.

в. „Марица“