IN MEMORIAM: Ген. Любен Гоцев бе дипломат, работил дълги години в Постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк. Бил е един от шефовете на външното разузнаване, зам.-министър в две министерства – на външните и на вътрешните работи, министър на външните работи във второто правителство на Луканов, посланик в Хага, депутат в VІІ велико народно събрание. До последно той бе един от доайените на кръга „Монтерей“. Починал е тази сутрин на 90 години. Около името му се носят легенди, определят го като най-влиятелния генерал в задкулисието на българския преход, както и човекът, виновен за провала на Прехода. Предлагаме ви негово интервю от 2013 г.
– Ген. Гоцев, какво се случва във вашия приятелски кръг „Монтерей“?
– За Нова година „Монтерей“ събра доста солидна сумичка и я връчи на отец Иван от Нови хан за децата там. Поканихме и него, той присъства на нашето събиране във вторник. Това никъде не сме го казвали. Човекът беше много доволен, остана до късно с групата, изкара почти целия ден. Наскоро чествахме първия рожден ден на сина на един от участниците. Много хубаво мина. Отбелязваме рождените и имените си дни. „Монтерей“ е жив организъм – някои си отиват, после се връщат. Други се връщат, но си отиват. Има хора, които идват и са много активни, стават приятели. Появиха се нови лица, които са известни, но да не споменаваме имена… За голямо съжаление само преди 24 часа ни напусна завинаги нашият приятел и другар о.р. полковник Любчо Михайлов – един от ръководителите на научно-техническото разузнаване.
– Идват ли от ГЕРБ на вашите сбирки?
– От ГЕРБ официално не са идвали, освен ако има „скрити“ гербери, но знам, че в „Монтерей“ има скрити масони. Те не се афишират и не ангажират никого с вижданията си.
– Занимавате ли се с политическо инженерство?
– В „Монтерей“ няма политически инженеринг. Не се ангажираме с имена. Не си спомням да сме казвали – ето, за този ще гласуваме. Никой не може да ангажира останалите. Дори сега за референдума за „Белене“ аз и други бесепари не настояваме, няма пропаганда и агитация: „Дайте другари, елате да гласуваме!“. До ден днешен журналистите не могат да разберат, че точно медиите измислиха този кръг „Монтерей“, в който повечето сме колеги, бивши дипломати.
– Кое е според вас събитието на 2012 г.?
– За съжаление това е атентатът в Сарафово. За още по-голямо съжаление обаче измина много време, но все още не се стига до реални резултати. Ангажираха се и МОСАД, и американската страна, и други хора и служби. Най-важното е да се разкрие кой е поръчителят – дали „Хизбула“ или други сили, за които нямаме представа. Твърди се, че службите знаят всичко, но никъде не е отбелязано да са задържани определени хора. Г-н Станимир Флоров каза в интервю, че няма да говори, защото и терористите четат вестници и от тях ще научат подробности.
– На висота ли е българското разузнаване?
– Официално погледнато, то работи, дава някакви резултати, за които държавата плаща. Има такава история – когато кралицата майка се оплакала пред министъра на финансите на Великобритания, че разведката струва много скъпо, той й казал: „Мадам, ако искате да знаете, трябва да плащате!“. Така се защитава империя. Информацията се плаща. Ако държавата даде повече пари и поиска отговорности, тогава и резултатите ще бъдат по-добри.
– Канят ли ви да помагате?
– Старото поколение разузнавачи си отива. Повечето са пенсионери и членуват в Асоциацията на разузнавачите, но доколкото знам, никой не ги търси за нищо. Ако някой помага, е суперсекретно. Лично мен никой не ме кани, но и не бих приел такова предложение, защото изминаха над 30 г., откакто съм излязъл от службите. Сега да се връщам и да си въобразявам, че ще съм полезен – не.
– Според вас има ли опити за диктатура в страната?
– Недейте да говорите за диктатура, още е много рано, не се налага да се говори. Може да има наченки, закачки тук-там, но все още сме демократична държава. Това са опасни неща, много лесно можем да станем едно малко диктаторско анклавче в Европа.
– Оръжейният бизнес навсякъде е печеливш, а у нас в Сопот стачкуват, защо се получава така?
– Не съм специалист, не мога да се ориентирам лесно в тази специфична материя, но според мен причината и тук е конкуренцията, която не позволява на Сопот да работи. Големите чужди фирми предпочитат тяхното оръжие да се продава, а не нашето. Сега казват: спрете малко, отрежете 900 работници, създайте безработица и нека хората да станат берачи на рози, ако не затрият междувременно Розовата долина, каквито слухове се чуват напоследък.
– Имате ли обяснение защо ГЕРБ първо заяви, че ще сторим АЕЦ „Белене“, а сега е на позиция „Три пъти не“?
– От претенция да бъдем водеща сила на Балканите в енергетиката вече сме на опашката. Най-важните въпроси не се решават стратегически, а на парче. Ако дойде друго правителство, то ще почне отново да говори за неща, които сега са изоставени. Външният фактор, нашият Голям брат САЩ, много влияе и бързо въздейства върху политическите решения в държавата ни. Дали съм прав – времето ще покаже. Бойко Борисов имаше положително отношение към „Белене“, както показват негови изявления през последните години, и изведнъж каза три пъти не. Защо?! Ще поживеем, ще видим. Има едно правило- прави каквото правиш днес, мисли за последствията утре.
– Станишев нарече Бойко Борисов кадрова грешка на БКП. Какво е вашено определение за премиера?
– Това е мнение на Станишев. Защо е грешка – не знам от какво изхожда Станишев. Ако приемем нещата така, то в нашата партия не само Бойко Борисов е грешка. Има и много други. Всички знаят, че навремето Бойко Борисов е напуснал службите, защото е бил член на БКП и е искал да си остане такъв. Казал, че остава в БКП и напуска службите.
– Бойко Борисов беше първият, приет от Обама през новия му мандат.
– Това не е случайно. Бойко Борисов и Цветан Цветанов бяха приети по необходимост. Според мен спешно трябваше да говорят по случая в Сарафово. Може би бъркам кардинално, но така мисля.
– Каква е прогнозата ви за следващото правителство? Ще има ли нова тройна коалиция с Меглена Кунева в нея?
– Смятам, че ГЕРБ няма да управлява самостоятелно. Ще трябва да се съгласят на двойна или тройна коалиция. Самата Кунева заявява пред медиите, че никога няма да влезе в коалиция с Бойко Борисов, даже и със Станишев, към когото също има резерви. Вероятно така смята целият й екип, но до изборите има още доста време, ще видим. В политиката има една постановка – никога не казвай никога. Навремето и Меркел направи коалиция с противниците си. При Кунева част от членовете са от средното поколение, а друга част са бивши бесепари, косомолци. Най-важното обаче е изборите да са честни, ама да са честни до крайност. Вече всеки знае какви са хватките по изборите…
– Каква е оценката ви за президента Плевнелиев?
– Спомням си, навремето държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджер беше в Китай, когато започнаха да стоплят отношенията си. Пита министър-председателя Чжоу Ен Лай: „Кажете вашето мнение за Френската революция“. След минута мълчание Чжоу Ен Лай казва: „Много малко време е минало, само 200 г.“. Така и за Плевнелиев – малко е времето, трудно е да се отговори, защото първата година е тренировъчна. Нека да поживее като президент, да се почувства като президент и да придобие увереност. Изглежда добър, интелигентен човек. Струва ми се обаче, че има още доста неща, които трябва да преодолее и научи.
Прочетох деликатна мисъл на Кеворк – „Човече, като говориш пред българския народ, стой прав!“. В новогодишното си приветствие Плевнелиев според мен копира Рузвелт от 30-те г. Сбърканата снимка е един детайл и той ще се забрави, но като цяло това поведение не се възприема лесно. Другият президент, който ще дойде след него, пак ще стои прав.
– Според вас има ли опасност от етнически конфликт в България?
– Прочетох, че България пада под 7 млн. души население. По данни на Евростат сме на първо по смъртност и на последно по раждаемост, вече са напълно обезлюдени 183 села фантоми.
Реално след 15-20 г. ромите на много места ще бъдат повече. Наляха се милиарди за ромската интеграция, големи пари се хвърлиха, но не се стига до реални резултати. Не вярвам да има ново Косово – не дай боже, макар че понякога една клечка пали войната. В Косово всичко започна от една сватба. Дано не се изострят междуетническите проблеми, защото и съседите ни са много деликатни.
– Как виждате членството ни в Европейския съюз и НАТО?
– Според мен нашето членство както в ЕС, така и в НАТО трябва да се ръководи от формулата „Независимост в рамките на взаимната зависимост“ – ние отстъпваме част от нашата национална, икономическа независимост и т.н., но разчитаме на европейска с НАТО. Ако тези неща не се координират, значи ние ставаме една второстепенна страна в Европа. Моето мнение е, че печелим от това членство, но трябва да бъдем много умни – никога да не отстъпваме от основните си принципи и национални интереси да решаваме стратегическите си задачи за ХХI век.
Интервюто е публикувано във в. „Галерия“
