Геновева Петрова: Не е важно кой ще спечели нови избори, а кой ще направи коалиция

Геновева Петрова: Не е важно кой ще спечели нови избори, а кой ще направи коалиция

– Г-жо Петрова, колко голям е шансът Асен Василев да състави кабинет?

– Много важно е да направим разграничение между шанса за гласуване на кабинет и възможността за сформиране на устойчиво парламентарно мнозинство. И ако шансът за правителство съществува, макар и не толкова висок, но с оптимистични сигнали, то шансовете на сформиране на устойчиво парламентарно мнозинство са отдавна проиграни. И дори да успеят да намерят подкрепата на 121 депутати, липсата на стабилно мнозинство ще направи този кабинет също толкова неустойчив, даже може би по-неустойчив, от този на Кирил Петков, който работи в оставка. Това ще остави ситуацията също толкова трудна, кризисна и подвластна на чисто конюнктурни преговори. Те не са решение за страната, особено в период на поредица от кризи.

– Няма ли да помогне обявената от премиера в оставка Петков законодателна програма, целяща усвояване на парите от ЕС?

– Тезата от необходимостта от промяна на закони – било заради реформите, заради които ПП и партньорите им дойдоха на власт, не е нова теза. Тя се развива от началото на сформирането на 4-партийната коалиция. Тази теза не успя да консолидира устойчиво мнозинство. Трудно можем да очакваме, че същата теза ще успее да направи нещо при новата ситуация.

Всъщност един от основните проблеми при доскорошната 4-партийна коалиция е това, че тя беше сформирана въз основа на конюнктурна цел – да се отстранят бившите управляващи от ГЕРБ от властта и да се държат далече от нея. Тази цел не успя да сплоти консистентно мнозинство. За съжаление, сформирането дори на плаващи мнозинства в този парламент, при тези взаимоотношения между политическите партии не е работещ вариант. Единственият възможен позитивен начин за изход от тази патова ситуация е търсенето и сформирането на широко, но ценностно идеологически базирано мнозинство – от идеологически близки партии.

А партиите и в 4-партийната, и сега в тройната коалиция имат много съществени ценностни идеологически различия. Още по-голяма грешка е и поредното търсене на отделни независими народни представители. Не става въпрос за личната съвест на всеки депутат, а за това, че подобен подход не дава тази стабилност, ценностна основа, от която се нуждае едно управление.

– По-добър вариант от кабинет сега ли са предсрочни избори?

– И двата варианта имат много повече минуси, отколкото плюсове. В ситуация като тази е неподходящо да определяме един от двата варианта като добър. Но и двата са част от инструментариума в демократичните общества. Независимо в кой от двата сценария ще се развие ситуацията, допускам, че дали през септември, или малко по-нататък във времето, ще се наложи да се явим отново на предсрочни избори. Но важният елемент, който всички партии трябва да имат предвид, е как, с кои други формации могат да съставят коалиция. Защото следващ парламент при настоящите нагласи на избирателите отново ще бъде също толкова фрагментиран, със същите проблеми, ако партиите продължат със сегашните си действия.

– Ако първият мандат не успее, а ГЕРБ върнат втория, има ли шанс трето завъртане на рулетката?

– Чисто процедурни шансове може би съществуват. Но отново се изправяме пред същия проблем – на която и от останалите политически формации президентът да връчи мандата. Ако допуснем, че ще бъде излъчено правителство, то ще страда от същите недостатъци. И резултатът по-скоро няма да е позитивен, а ще се задълбочават кризите, ще се изострят противоречията, ще расте разочарованието у хората.

– Оставане във властта на ПП ще срине или ще увеличи подкрепата за тях?

– Оценката за досегашното им управление през тези шест месеца е преобладаващо критична. Два пъти по-висок е делът на хората, които имат критично отношение към работата на правителството. Но през последния месец част от политическите събития – свалянето на председателя на НС, вотът на недоверие срещу правителството, успяха да мобилизират привържениците им, които усетиха заплаха по отношение темата с борбата с корупцията, съдебната реформа, лайтмотив на ПП в предизборната кампания. Това политическо действие против тях позволи на „Промяната“ да мобилизират подкрепата, която беше започнала да се разпада.

Кирил Петков няма повече шансове да е премиер, но ПП като политическа формация има все още напълно реалистични шансове за участие в политическия живот и управлението.

– Помпа ли рейтинга им изгонването на 70 руски дипломати?

– Темата е водеща не само за привържениците на ПП. Това е ценностен въпрос, по който позициите на ПП съвпадат в по-голяма степен с тези на опозиционната ГЕРБ, отколкото с коалиционния им партньор БСП. Това също е въпрос, който много силно поляризира нагласите. Допреди нахлуването на Русия в Украйна огромното мнозинство хора бяха с положителна нагласа към Русия и президента Путин.

Последните месеци дадоха възможност на българските граждани да изберат позицията, зад която застават в това противопоставяне. Мнозинството от българите в последните дори 20 години са на мнение, че ориентацията на страната ни категорично трябва да е проевропейска, проевроатлантическа. Докато допреди войната в Украйна това звучеше като фраза, сега действията на Русия позволиха на много хора наистина да осъзнаят кой е правилният път за България и че има разлика между руската култура, история и политиката на Кремъл.

– Изследването на „Алфа Рисърч“ отчита минимална преднина на ГЕРБ пред ПП при избори сега. Не прави ли такъв резултат още по-трудно съставянето на коалиция в следващ парламент? Изключено ли е сближаване между двете партии по линия на евроатлантизма?

– Сближаване между партии с еднаква ценностна ориентация, включително ГЕРБ и ПП, е нещо, което не би трябвало да изненадва разумните хора. Но що се отнася до електоралните нагласи към момента, в последните месеца те са с много силни флуктуации в подкрепата за отделните партии. Не сме наблюдавали такова явление в последните 25 години. Това прави подкрепата, която измерваме в момента, изключително неустойчива. Изходът е търсенето на ценностни мнозинства.

Стигмата около ГЕРБ все още не е преодоляна, особено от гледна точка на нагласите на хората, но започва да се пропуква. В последното ни проучване 32 процента смятат, че с управлението по-добре би се справила коалиция около ПП, но 25 на сто смятат, че по-добре би се справила коалиция около ГЕРБ и Борисов.

– Как ще се отрази обединено явяване на избори на ПП и ДБ?

– Предвид неустойчивостта на електоралните нагласи не можем да твърдим дали подобно обединение ще помогне на формациите. Но подобно предизборно обединение не е лишено от основания предвид факта, че избирателите им имат много общо като позиции и приоритети. Има база за подобно обединение, но дали това ще донесе по-голям общ сумарен резултат, или не, е въпрос на конкретна политическа ситуация и на кампания.

– Отчитате изпадане на ИТН от парламента. Необратим ли е подобен разпад?

– Това е тенденция, която възникна още след изборите миналия юли, когато ИТН бяха победители във вота. Това е продължаваща цяла година ерозия, която се задълбочи доста сериозно след изненадващото оттегляне на министрите и партията на Трифонов от коалицията, с началото на по-бурната политическа криза, която предизвикаха. Но тъй като вотът на избирателите на ИТН е често ирационален, не бива да изключваме възможност те да успеят да мобилизират отново привържениците си.

Но партията страда от вътрешноструктурни проблеми и разпад.

– Изненада ли е твърде високият резултат на БСП?

– БСП е партията, която в последните месеци коментатори определят като най-успешна в управлението, ако не друго, поне ултиматумите им бяха изпълнявани.

Това се случи и при завъртането на новата парламентарна рулетка, при която Кирил Петков беше оттеглен като премиер. БСП успява да лавира успешно между собствените си проблеми и червените линии, които поставя в управлението. Това им носи стабилизиране в позициите и слабо подобрение. Но както останалите партии, така и БСП страда от неустойчивост в подкрепата.

– Има ли опасност от прекалено силен популистки вот при следващи избори?

– Риск от мобилизиране на радикален вот съществува и става толкова по-силен, колкото повече кризи се генерират една след друга. Важно е обаче дали този вот ще се консолидира около една политическа формация, каквато доскоро беше „Възраждане“, или ще се фрагментира между различни формации. На този терен вече значим конкурент е новосформираната партия на бившия премиер Стефан Янев. Силна конкуренция на този терен прави и БСП, особено по въпроси, касаещи Русия.

в. „Марица“