Всеки пети българин има психиатричен проблем
Все повече българи търсят специализирана помощ от психиатри, увеличава се броят на хората с невротични и психиатрични проблеми, коментираха водещи психиатри, пише Труд бг.
Със Стратегия за психичното здраве на гражданите на Република България 2020-2030 г., пусната за обществено обсъждане, здравното министерство прави опит да реши част от проблемите в тази сфера.
По данни на Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) около 20% от българите, или близо 1,5 млн. души, са имали поне веднъж в живота си психичен проблем. Над 126 хил. болни българи са под наблюдението на психиатрични заведения и структури. От тях 25 849 души страдат от шизофрения, други близо 32 хил. от поведенчески проблеми и шизоидни епизоди вследствие на злоупотреба с алкохол или наркотици, а 21 хил. пациенти имат афективни разстройства.
В Стратегията се посочва, че по данни на Евростат България е на последно място в Европа по разходи за здравеопазване на глава от населението.
„По отношение психично здраве нещата са влошени в геометрична прогресия, тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2% (около 80 млн. лв.) от общите разходи за здравеопазване което прави несравними данните за разходи на глава от населението с други страни“, пише в стратегията. Там се посочва и че разходите за едно легло в държавните психиатрични болници са от два до пет пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници.
В България пожизнената болестност от чести психични разстройства е 14,54%. Делът на тревожни разстройства е 8,4%, на разстройства на настроението -4,5%, злоупотреба и зависимост от алкохол и наркотици -4,76% (като делът на злоупотребата и зависимостта към алкохол е 4,4%). Представително изследване за България сред популацията ученици (9-12 клас) сочи, че над една четвърт от анкетираните са пробвали някакво наркотично вещество през живота си, като немалка част от тях са го употребявали сравнително редовно.
Психиатричните заболявания имат ръст в цял свят, България не прави изключение. Хората, за щастие, вече станаха доста по-грамотни и търсят специализирана помощ. Това, което сме заложили като промени в Стратегията за психично здраве 2020-2030 г. предвижда хората с психични разстройства да бъдат много по-добре обслужвани и обгрижвани, което ще доведе до подобряване на психичното здраве. Сега един голям обществен ресурс се похабява по обгрижването на такива хора по системата “кой както може да се спасява“. Цели семейства се инвалидизират, когато имат човек с тежка психоза, който не може да ходи на работа.
В Европа около 10% от парите за здраве се отделят за психиатрична помощ, а в България процентите са два. Затова не е учудващо състоянието, в което виждаме по улиците нашите болни – голи, боси, необгрижени. Борбата ни е да стигнем до 5-8% от средствата за здравеопазване да се дават за психиатрична помощ.
Центърът за психично здраве в Пловдив ще се премести в университетската болница “Св. Георги“, а психиатричното отделение в Хърсово – в центъра в Благоевград. Държавната психиатрична болница “Нови Искър“ ще бъде преместена в бивша сграда на Транспортна болница. За преодоляване на огромния проблем с липсата на кадри се предвижда ръст на заплащането. До 3 години заплатата на начинаещ лекар трябва да е 2000 лева, на лекар със специалност – 2500 лева, на медицинска сестра – 1200 лева, а санитарите да получават поне 20% над минималната работна заплата.