– Г-н Панев, нов парламент, нов късмет! Да започнем с тема номер 1 – Бюджет 2023. Какво очаквате да се случи?
– Очакванията са това да бъде предизборен бюджет. Голяма част от формациите са готови да дадат всичко на всички, което е много опасно в дългосрочен план за българските финанси. Те се намират в много добро състояние към момента, с нисък държавен дълг, но това може да се промени в опасна посока. През 80-те и 90-те години на миналия век сме наблюдавали как държавният дълг расте с няколко десетки проценти от БВП, и то години наред. Помним какво се случи после. Задава се световна рецесия, може би дори вече сме влезли в нея, лихвите по кредитите тръгнаха нагоре. Това означава, че ако сте имали вноска по ипотеката от 800 лева, утре може да стане 1500 лева. Това е сериозно изпитание за семейства, които са теглили големи заеми. През 2008 година много млади хора останаха без работа и емигрираха, защото не успяха да посрещат новите лихви. И не се върнаха! Тази емиграция е много тревожна. И трябва да обърнем в следващата година внимание точно на младите семейства с кредити. Не да тръгнат отново масово към Терминал 2.
– Не само младите са с кредити. Какво очаква пенсионерите например?
– Да кажем, че предимно млади и хора на средна възраст теглят ипотеки или още изплащат. Пенсионерите ще получат увеличение по швейцарското правило, техните доходи ще растат по-бързо от инфлацията. За мен решението на финансовия министър да не внася бюджет за 2023 година до голяма степен е правилно. Просто не се знае какво ще излезе от парламента, когато внесеш бюджета. Помните актуализацията само преди няколко месеца, която излезе с 1 милиард лева разходи нагоре. Представете си сума от 5 милиарда, защото няма да е един милиард, поставен върху заявения дефицит от 6%. Затова наричам поведението на финансовия министър отговорно. Бюджетът е работа на редовно правителство и ясно мнозинство в парламента.
– Тоест, ако работим и догодина по настоящия бюджет, няма да е фатално?
– Не виждам драма, ако сегашният бюджет остане през първото тримесечие на 2023 година или до формирането на редовен кабинет. Парламентът не може да внася бюджет, но депутатите могат да променят данъчни закони, така че не сме безгласни букви.
– Но бившата опозиция, която днес се кани да управлява, чертае апокалиптични картини при този бюджет? Едва ли не непосилна задлъжнялост на поколения напред?
– Помните, че актуализацията на този бюджет беше приета с близо 240 гласа (б.а. – 230). Значи тогава и те са гласували за него. Към кого тогава са насочени атаките? Бюджетът не е толкова лош. Въпросът е какво правим с бюджет 2023. Заложени са 6% инфлация, но при растящите лихви тя може да падне и до нула. Отлична новина за домакинствата и за компаниите, но лоша за хазната, която ще има по-ниски приходи от ДДС. А в същото време пенсиите ще растат, заплатите в бюджетния сектор вече са нагоре.
– Ще успее ли парламентът да приеме законите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), преди да бъде разпуснат, ако не се избере редовен кабинет?
– В нашата група изчислихме период от 4-5 месеца плътна работа. Това са обемни закони и не всичките са внесени.
– Ще има ли парламент до Нова година?
– Да, като гледам как президентът е подкарал консултациите, може да имаме и след Нова година. Очевидно, за разлика от друг път, сега той не бърза.
– Любима ваша тема е цената на газа, май се отлага апокалипсисът, който чертаеха мнозина?
– Чертаеха го напълно предизборно. Апокалипсис няма да се случи, нито пък Жан-Виденова зима. Макропоказателите на България не са такива. Отделно хранилищата на Европа са пълни и цената на газа се срина. Помните, че говорихме само преди 2 месеца за 7 танкера, които можеха да бъдат внесени на 175 евро за мегаватчас. И това ни се виждаше евтино, защото тогава цената беше 300 евро. Сега има спотова пазарна цена от 30 евро, фючърсите за ноември са на 100 евро, а внасяме и азерски газ пак за около 30 евро. Същото е при тока. Бизнесът говореше, че не може да издържи при цена от над 250 лева за мегаватчас. КЕВР определи 160 лева за ноември, според мен може да падне дори под 120 лева за ноември и декември. Вярно, сега е така, след два месеца може да е друго. Важно е колко студена ще е зимата, има и други фактори, но нещата изглеждат по-оптимистично.
– А и Европа като че ли се освобождава от енергийната си зависимостта от Русия?
– Нови терминали за втечнен газ бяха пуснати предсрочно, корабите пътуват на отрицателни цени. Като цяло инвестициите във ВЕИ са в космоса сравнение с миналата година. Говорим за пазари като Нидерландия, Германия, Гърция. Дори Полша, най-големият защитник на въглищата, бележи уникални ръстове при ВЕИ. Просто е изгодно – евтино и те прави независим.
– Друг спор по ПВУ – трябва ли задължително да закриваме тецовете?
– Ако питате мен, трябва веднага да закрием тези, които цапат несъразмерно, а не са ключови за българската енергетика. Това са „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3-Димитровград. Те дават 1-2 процента от енергията на България, при положение че ние изнасяме 30 процента от нея. Тоест, нищо не дават, а цапат, не отговарят на абсолютни никакви норми, тровят въздуха на хората. Очевидно корупционна схема. Служебното правителство продължава да подкрепя „Брикел“. Това се видя и от ходенето на г-н Янев там, масовото гласуване за неговата партия в регионите, в които има влияние г-н Ковачки. На първо време те трябва да бъдат затворени, а останалото да следва логиката на пазара. Заради въглеродните емисии енергията от въглища става много по-скъпа от тази, произведена от ВЕИ. Така или иначе, тецовете няма да издържат на конкуренцията до 2038 година, когато трябва да бъдат затворени. Опасенията при инвестициите във фотоволтаици са други – дали през лятото на 2024 година няма да е нула цената на тока през лятото. Затова тук е важно съхранението в батерии, което позволява да продаваш вечерта, когато няма слънце.
– Аргументът за тецовете може би е повече какво ще правим с тези хиляди хора, които ще останат без работа?
– „Брикел“ са далеч от хиляди хора. Аз бях пресметнал, че по-изгодно за държавата е да плаща на тези работници, без тецовете да работят, защото при N пъти замърсяване над нормата дерогацията отпада. Важно е да се запазят доходите на работниците, а не работни места като бройка. Нека на тези хора бъдат гарантирани доходи за известен период и преквалификация. Помните, че голям проблем беше затварянето на „Кремиковци“, а се оказа, че съвсем не е така. Или тютюневият бранш в Кърджалийско. Сега се гледа много по-малко тютюн, но регионът далеч не умира. Напротив, вижте Гълъбово. Хората бягат от там, защото въздухът е отровен.
– Да минем към темата Украйна, където бяхте точно преди изборите. Дори всички т.нар. евроатлантически партии да гласувате военна помощ, възможно ли е Министерският съвет да я спря с аргумент, че оставаме без въоръжение за елементарна защита?
– Най-сигурното е да дадем точна спецификация какво точно искаме да дадем – еди-колко си танка, еди-кой си модел. Или гаубици, с които Украйна да се защитава, тоест, да защитава нас в крайна сметка. И с точен срок – до 28 февруари, например. А не решение – задължаваме правителството да даде оръжие. Ако няма срок, може да кажат: ОК, подготвяме, но това ще ни отнеме година. Ако е достатъчно конкретно нашето решение като парламент, по Конституцията на България правителството е длъжно да се съобрази.
– Бяхте в Украйна, какво видяхте реално там?
– Бях в Болград, където беше доста мирно, тъй като е далеч от фронтовата линия. Хората са настроени за скорошен завършек на войната в полза на Украйна.
– Някои политици у нас казаха, че едва ли не насила мобилизират българчетата там?
– Поне аз не съм усетил от разговорите там. Нито недоволство, че българите ги мобилизират повече от останалите. Няма такова нещо.
– Последно, ще има ли редовно правителство в рамките на този парламент?
– Това само баба Ванга може да го каже. Не прогнозирам. Може и да се формира правителство около коалицията, която избра председател на парламента.
– А правителство с участие на Демократична България?
– Все по-малък става шансът. За нас не е важно просто да има правителство, а какво ще бъде то. Да изпълнява ключовите задачи, за които вече споменах. Трябва България да излезе по-силна от кризата, а страната ни има всички макроикономически данни за тази цел.
– От ГЕРБ ви изпращат по няколко скрити или не толкова скрити предложния на ден? Обещават ви и съдебна реформа, и други теми?
– Да, така е. И ние сме внесли няколко конкретни законопроекта – за съдебна реформа, за икономически реформи. Нека видим ГЕРБ как ще ги гласуват. Явно мандатите ще се влачат бавно. Ако в следващите няколко седмици имаме ключови решения по споменатите теми, приказката може да е друга. Но сега не ми изглежда да има голям ентусиазъм за реформи. Ако разговорите са кой кое министерство да вземе, за мен не е сериозно. Аз не съм дошъл в парламента да се пазарим, а да променим България. И не го казвам предизборно.
в. „Марица“
