– Г-н Тодоров, какво се случва с фалиралия застраховател „Олимпик“? Наскоро стана ясно, че българският гаранционен фонд е поискал арбитраж, защото кипърският фонд отказва да поеме отговорност за плащане по застраховките, сключени в България.
– За съжаление оказва се, че има някаква празнота в европейското законодателство. Когато имаме клон на чужда компания, която работи на територията на друга държава от Европейския съюз, когато този клон и въобще компанията е обявена в несъстоятелност и фалира, който трябва да събира вноските в Обезпечителния фонд на гаранционния фонд, къде трябва да отиват тези вноски и кой поема дължимите обезщетения. Първоначално вноските от „Олимпик“ бяха събирани в нашия гаранционен фонд, след което, доколкото имам информация, той е превел на кипърския гаранционен фонд.
– За каква сума става въпрос?
– За милиони левове. Само ще кажа, че имаме ПТП с автобус – това е известната катастрофа на магистрала „Тракия“ при Вакарел, където виновната причинителка беше застрахована в „Олимпик“. Имаше пет или шест жертви и десетки ранени. Тук говорим за обезщетение за милиони левове, които трябва да покрие „Олимпик“. Това е само един от случаите. Един от аргументите на кипърската страна е, че компанията, макар да е регистрирана в Кипър, 90% от приходите й са идвали от клона в България.
– Това какво значение има?
– Това има значение, защото ако не са внасяни вноски, които са отивали в Кипър, и тези вноски в кавички са се загубили, кипърският гаранционен фонд не би следвало да е разполагал със средствата. Според мен по този казус трябва да се проведат разговори на ниво Министерство на финансите, за да се постигне някакво междуправителствено споразумение, за да се защитят тези пострадали и техните близки. Защото едно такова дело може да се проточи с години и в крайна сметка пак да плаща кипърската държава.
– Имате ли информация на каква сума възлизат предявените вземания към „Олимпик“?
– Такава информация аз нямам, такава информация би следвало да има българският гаранционен фонд.
След като има такова арбитражно дело, според вас с колко ще се забави решаването на казуса „Олимпик“?
С минимум още две години. Затова казвам, че по-добрият вариант е да се търси междуправителствено споразумение с техния надзор, който е към Министерството на финансите. С нашето финансово министерство би могло да се уредят тези отношения, за да не се стига до дело, което може да се проточи дълго време.
– Имате ли информация какво се случва с методиката за изчисляване на обезщетенията на близки на лица, загинали на пътя?
Самата идея за методика е добра. Тя ще даде някаква предвидимост на застрахователния пазар. Би трябвало да премахне тези диспропорции, които в момента се наблюдават. Например за едно и също увреждане различните компании плащат различни суми.
– В какви диапазони се движат обезщетенията?
– За лека телесна повреда една компания ще плати 300 лева, друга – 1200 лева. Това е четири пъти разлика. За една средна телесна повреда една компания ще плати 3000 лева, друга компания ще плати 8000 лева. Това не трябва да се случва. Освен това имаме пак проблем с една част от компаниите, когато отиват на извънсъдебно решаване и изплащане на обезщетения, предлагат да изплащат разсрочено договорените обезщетения за четири до шест месеца. Това уврежда интересите на пострадалите. В застрахователния кодекс е записано, че срокът за плащане на обезщетенията е 15 дни. Но по-важният проблем е, че е изключително важно да се обяви в самото начало, че това е методика за извънсъдебно решаване на спорове. Не може да се изземва на съда неговото правомощие да въдворява справедливост. Освен това има европейска директива от 2009 г., която въвежда лимити от 2 млн. лв. и 10 млн. лв. Освен това има решение на Европейския съд, че е недопустимо размерът на обезщетенията за телесни увреждания, определени в нормативен акт на ЕС, което е директивата, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право. Тук имаме грубо погазване на европейското законодателство с това решение да се ограничат до 5000 лева обезщетенията за широкия кръг роднини на пострадалите. Това беше фиксирано в нашия кодекс в абсолютно противоречие с европейското право.
Между другото, чест прави на нашите съдии – 70-80 процента от съдилищата в страната не се съобразяват с тази норма и присъждат по справедливост. Около 20 процента от съдилищата прилагат сляпо закона в разрез с европейските норми. Затова по тази разнородна практика трябва да се произнесе Върховният касационен съд. Но пак казваме, цитирайки решение на европейския съд – не може с вътрешно законодателство да се слагат по-ниски прагове от тези, които са определени в европейската директива. След като се произнесе съдът, трябва да видим и прецизираме методиката. Според мен тя трябва да се опрости.
– Защо зацикли и системата бонус-малус?
– Първо беше изготвен един вариант, който в общи линии не ставаше за нищо. Платиха се едни пари, нае се гръцки консултант, който предложи, ако си купиш автомобил и предишният собственик е правил нарушения, тези нарушения се прехвърляха върху новия собственик, което беше абсурдно.
– Но този първоначален проект беше отхвърлен.
– Да, така е. Аз съм изключителен радетел на бонус-малус. Но според мен трябва да се прецизират класовете, с които се качват степените. Трябва да се прецизират нарушенията. Системата трябва да стартира с много по-малък брой нарушения – може би скорост, алкохол, виновно причинено ПТП. Другият сериозен проблем, който съществува, е, че Пътна полиция все още няма единна система за обработка на тези нарушения. Освен това ние виждаме, че поради някаква причина част от платените глоби не се отразяват в системата на КАТ. Затова съветват хората да си носят платежния документ в жабката. Без работеща система на Пътна полиция бонус-малус не може да има.
– Как гледате на идеята на част от застрахователите малусът да зависи само от виновно причинените щети на пътя при ПТП, а не от провинения например за скорост или алкохол?
– В някои държави има и такъв подход – малусът да не е за нарушение на Закона за движение по пътищата, а само за щети. Но ние отново трябва да имаме информационна система. В момента една част от щетите се констатират от Пътна полиция. Това са тежките ПТП-та. Друга част е по двустранни протоколи, информацията за тях е в гаранционния фонд. Но има и ПТП-та, които никъде не се регистрират. Това примерно са така наречените паркинг щети. За тях само застрахователите имат информация, ако въобще имат такава. Тези три бази данни трябва да се обобщят, за да има обективна оценка.
– Отскоро КАТ има шест нови камери за заснемане на нарушения на пътя. Имате ли данни за резултатите от тяхната работа?
Проблемът с камерите е следният. КАТ разполага с около 220-230 камери, стационарни и мобилни. Ние имаме 20 000 километра републиканска пътна мрежа. В същото време имаме други три системи за снимане и наблюдение на пътищата, които не се използват. Имаме 330 камери на Агенция „Пътна инфраструктура“, които броят трафика, но съвсем спокойно могат да засичат и за скорост. Имаме камери на тол системата. Имаме и камери в града по бус лентите и на всяко кръстовище. Това е общинската система за видеонаблюдение, която също може да засича скорост. Само че тези три системи не са интегрирани с камерите на Пътна полиция.
– Защо не се прави?
– Няма желание да се направи. Втората причина е, че ако това се случи, КАТ няма да може да обработва всички постъпили нарушения.
– От началото на годината има тенденция към поевтиняване на цената на застраховката „Гражданска отговорност“. Тази тенденция продължава ли?
– Това е много притеснителна тенденция, защото падането на цената на „Гражданска отговорност“ ни вкарва в една спирала, която изправя компаниите на ръба на платежоспособността. Когато говорим за това, че някоя компания иска шест месеца срок за изплащане на обезщетения на пострадали, това е пряк резултат от намаляването на цената на застраховката.
– Колко е средната цена към момента?
– Да кажем, че цената е била 320 лева в началото на годината, сега е 250 лева.
– Каква е причината за тази тенденция и има ли тя връзка с пандемията?
Не би трябвало да има връзка. Една от причините може да са намалелите размери на обезщетенията. Само че те не са намалели, ние следим съдебната практика. Ако е свързано с това, че е имало по-малко ПТП-та, ние знаем, че това е временно. В момента, в който след 6 или 9 месеца се преборим с тази пандемия, нещата ще се възобновят. Но пак казвам, това е изключително опасна тенденция, която може да доведе до фалити на застрахователни компании. И тук трябва да се намеси надзорът и да приложи своите функции.
– Каква е причината за тази тенденция тогава?
– Причината е, че някои компании желаят да вземат бързо кешови пари, драстично свалят цената, за да могат да привлекат едни суми, за да могат след това да се разплащат. Портфейлът на тези компании е 70-80 процента „Гражданска“. Влиза се в една спирала – сваляме цените, прибираме едни пари, след това имаме затруднения с плащането и сваляме още повече цените, за да приберем още пари. Това рано или късно ще изиграе лоша шега. И когато почнем да говорим после за обезщетения, ще кажат, че работят на загуба. Как да не работят на загуба, след като са свалили с 25% цената.
– За по-ниската цена не играе ли роля таванът от 5000 лева на обезщетенията за широкия кръг роднини? За предишното поскъпване на „Гражданската“ се твърдеше, че именно от разширяването на кръга на лицата, които имат право на обезщетение, е предизвикано то?
– Само че, както казах, 70-80 процента от съдилищата присъждат по 30-40 или 50 хиляди лева. Съдът не се съобразява с тази разпоредба и присъжда многократно по-високи обезщетения. И това е правилно. Има актюерски разчети, които казват, че една цена от 220 лева не може да покрива обезщетения от 2 милиона, както е по кодекса.
Владимир Тодоров е роден на 26 октомври 1972 година. Завършил е английска гимназия в Пловдив, след това право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и застраховане във ВУЗФ
Носител е на голямата награда „Достоен българин” за 2009 година и на голямата награда „Златен ритон”
