ВКС реши: „Царска Бистрица“ в Боровец е на Симеон Сакскобургготски

Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли иска на държавата срещу бившия премиер и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за така наречения дворец „Царска Бистрица“.

Това е първото от серията дела, по което съдът приема окончателно, че някой от спорните имоти е на наследниците на някогашните царе. Досега държавата спечели съдебните процеси за „Cитняĸoвo“, „Capъгьoл“, както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa. Ocнoвният apгyмeнт пo вcичĸи тях, освен нeгoднaтa „pecтитyция“, беше, чe двopцитe и гopитe изнaчaлнo ca били coбcтвeнocт нa дъpжaвнaтa cлyжбa Интeндaнcтвo, a нe нa мoнapcитe ĸaтo пepcoни.

Делото за „Царска Бистрица“ е и първото, по което ВКС реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). А КС прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г.

Тезата на държавата по делото беше, че тя е притежава „Царска Бистрица“ на три основания, съобщи „Лекс“. Първо, по силата на Закона за горите от 1897 г., като поддържа, че се ползва от въведената в него презумпция, че горите са държавни. Второто основание, което изтъкваше Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което води делата, е, че Интендантството на цивилната листа на царя ги е придобило по давност от 1900-1930 г.

И последният мотив на държавата да настоява, че е собственик беше конфискационният закон от 1947 г., с който са отнети всички царски имоти. Като твърдеше, че решението на КС, с което той беше обявен за противоконституционен през 1998 г., няма нито обратна сила, нито реституционен характер.

ВКС обаче отхвърля всички тези аргументи и отправя доста критики към Софийския апелативен съд, който през 2017 г. призна имота за държавен.