Гърбачът (Periploca graeca L.), известен още като сърмашик или бясно дърво, е увивен листопаден храст от семейство Устрелови (Asclepiadaceae, по-съвременната класификация включено в Apocynaceae). На височина достига до 30 м и се увива около околните дървета и предмети.
Кората му е червенокафява. Листата са до 10 см дълги, с къси дръжки, овални, елипсовидни или продълговати, срещуположни, тъмнозелени, целокрайни, отгоре лъскави и голи, опадващи през зимата. Цветовете са едри, зеленикави отвън, червенокафяви или тъмновиолетови отвътре, събрани по 2–6 в рехави сенникоподобни ароматни съцветия. Цъфти от юли до август. Среща се по крайморски гори и храсталаци и по поречията на реките Марица, Дунав, Струма и Тунджа, както и по черноморското крайбрежие. Видът е вписан в списъка на защитените лечебни растения в България.
Водещото терапевтично действие на гърбача е кардиотоничното. Благодарение на кардиотоничната си активност и наличието на периплоцин, гърбачът оказва положителен инотропен и отрицателен хронотропен ефект върху сърдечния мускул. Периплоцинът е глюкозидно съединение, което по функционална характеристика се доближава до строфантина, използван за лечение на остра сърдечна недостатъчност. Той усилва сърдечните контракции, забавя пулса, ускорява кръвообращението и подобрява разпределянето на кръвта. В народната медицина отваратa от кора на гърбач се е прилагала при хронична сърдечна недостатъчност, отоци и задух – задължително под лекарски контрол, тъй като растението е силно отровно.
Периплоцимаринът, втори основен сърдечен гликозид, е показал изразен кардиотоничен ефект в опити с мишки: венозното му приложение е увеличавало фракцията на изтласкване и артериалното налягане чрез засилване на вътреклетъчния приток на калций в кардиомиоцитите чрез инхибиране на Na⁺/K⁺-АТФаза.
Напоследък научният интерес към гърбача нараства значително поради противотуморния потенциал на периплоцина. Проучвания показват, че периплоцинът инхибира пролиферацията на клетки от рак на панкреаса и предизвиква апоптозата им чрез активиране на сигналния път AMPK/mTOR, като индуцира каспаза-зависима клетъчна смърт. При нормални клетки веществото проявява ниска токсичност. Изследвания в ксенографтни модели при мишки подкрепят потенциала му при рак на дебелото черво, стомаха и хранопровода, макар клиничното му приложение при хора все още да е в проучвателна фаза.
Последни проучвания установяват, че периплоцинът потиска т.нар. ендоплазматичен стрес в клетките – защитен механизъм, чието нарушаване е свързано с развитието на редица заболявания, включително туморни и метаболитни.
Кората и младите клонки съдържат сърдечните гликозиди периплоцин (C₃₆H₅₅O₁₃) и периплоцимарин. Периплоцинът се разгражда до периплогенин и периплобиоза, а периплоцимаринът – до периплогенин и D-цимароза. Листата съдържат незначително количество периплоцин, 0,72% каучук, хлорогенова, изохлорогенова, кумарова и ферулова киселина, рутин, изокверцетин и ескулин. Допълнително в рода Periploca са установени прегнанови стероиди, терпеноиди, производни на салицилалдехид и летливи масла.
Използват се кората или младите клонки, събрани през ранна пролет. Кората се бели като се нарязва на хоризонтални, а след това на вертикални ивици и се суши на сянка или в сушилня. Изсушеното суровинно количество представлява около 30–35% от прясната маса. Поради силната токсичност на растението събирането се извършва с предпазни средства и под специализиран контрол.
