Българка, избягала от Кабул само с паспорт: Беше страшно!

Българка, избягала от Кабул само с паспорт: Беше страшно!

Българка отива в Кабул като консултант на училище, напускайки бляскав живот в Дубай. Поема поста академичен директор на група училища. Отначало се стряскала, че грамотността там е 14 процента, токът спирал, ставала през нощта да пере. За живота си там и за бягството от талибаните тя разказа пред Нова тв.

„Още първия ден, като пристигнахме, дойдоха съседските деца, които не знаеха дума английски, да ни помагат да разтоварим багажа, Беше хубаво. До събота.

В събота сутринта ядяхме сладолед на поляна, а в неделя нещата се обърнаха. В понеделник Отидохме се да изведем децата, униформените бяха изчезнали някъде. До 18,30 ч из ратихме и последното дете, улиците бяха задръстени, настъпи тотален хаос. Всички ми казваха че по-страшен от талибаните е периодът без правителство“, разказа тя.

Първият опит за бягство бил към Пакистан, от където е съпругът й. „Хората се опитваха да се катерят по оградата, нямаше администрация, нямаше кой да ти провери бординг картата“, споделя учителката.

Вторият опит е с кола. От българското посолство й казват да не тръгва заради усложнената обстановка. Тогава разбира, че посолството организира спасяването на българите – това е третият опит.

По пътя се среща с талибаните, които им спират колата. Придвижваха се към нас, започнаха да крещят. Нашия приятел опита да говори с тях, но те започнаха да го бият, много да го бият. Удрят с каквото намерят. Помислих си, че е краят на света. Един ми опря Калашников и седнах. Изведнъж някой ме хвана за ръката и ми каза, че всичко ще е наред. Беше едно младо момиче. Не знам откъде намери тази мощ, за да се изправи и да говори с талибаните. И накрая ме хвана за ръката и тръгнахме.

Учителката била само с единия паспорт, без багаж.

Накрая стигнахме до летището. Мъжът ми усля да привлече вниманието на един от натовските войници. Дадох по някакъв начин паспорта на съпруга ми и войниците искаха да го вземат. Щом разбраха, че ме пускат, хората започнаха да ме дърпат назад, да ми бутат бебета в ръцете, да искат да ги взема. Прескочих някак бодливата тел.

От няколко дни жената е в лагера в Доха. Посолството ни й помага, тя вече е на сигурно място. Готова е да се върне отново в Афганистан, ако нещата се успокоят.