– Д-р Цеков, в управляващата коалиция има напрежение относно избора на нов шеф на БНБ. Това е пост, който по всички правила е напълно независим от държавата. Защо е толкова важен за две от партиите в коалицията?
– Защото виждаме, че цялата политика на тази четворна коалиция е политическа партизанщина и кадруване. Сега е дошъл редът на Централната банка и виждаме две чисто партийни кандидатури. Виждаме много сериозни дефицити от гледна точка на квалификации и компетентност, но въпреки това са готови на всичко да се докопат до това тлъсто дробче, както казваха някога в старата ни художествена литература. Виждаме големановщината ни – всеки е решил, всеки от партията на Слави „Има такъв народ” и от „Продължаваме промяната” са решили, че стават за всичко. Това са новите големановци.
– Войната в Украйна показа гигантски разлом в българското общество между нормалните хора и останалите, които изпитват една ирационална любов към държава, която ще бъде осъдена от историята като агресор. Имаме ли полезен ход на ниво образование и контрол на медии срещу този дефицит?
– Всичко е въпрос и на образование, и на политическа култура. Трябва да е ясно едно – в България ние направихме своя избор и той е да сме със свободния свят, а не с руския свят. Никога няма да го има онова, за което говори Александър Дугин и неговите геополитически фантасмагории за някаква Евразия, доминирана от Русия, за някакъв нов полюс и т.н. България няма да е част от руския свят и този избор няма как да бъде коригиран, защото най-малкото, ако се стигне до него, всички хора ще се изправят пред това – какво искат. Да живеят с руската мизерия и да пратят децата си да учат и работят в Псков и в Архангелск, или тук в Европа или Америка. Когато опре до това българският гражданин е много прагматичен и в мнозинството си избира това, което е полезно за България и за него самия. Такива истерични русофилски малцинства, които си въобразяват, че ще има нов Съветски съюз и нов Варшавски договор, винаги ще има. Както има и хора, които вярват в плоската земя. Всякакви ги има.
– Трябва ли да дадем военна помощ на Украйна?
– България трябва да е солидарна с Украйна – с политическа и с хуманитарна помощ. Чувствителна е военната помощ, но аз мисля, че независимо от решенията, които взимат или ще взимат нашите управници, българският военнопромишлен комплекс работи и мунициите и оръжието ни отиват някъде. Когато има горещи конфликти, то макар и по заобиколни пътища, стига до там. Това е една косвена помощ от страна на България. Не ми се вярва, че политиците, които са на власт, ще се осмелят да направят нещо повече. Това има и своите плюсове, и своите минуси за позицията на България в рамките на ЕС и НАТО.
– Възможно ли е обаче Америка в един момент да предоговори Източна Европа – така, както иска Москва? Случвало се е веднъж в Ялта 1945.
– Категорично не е възможно и тук става дума за волята на суверенни държави. Никой не може да реши това вместо нас. Няма как да се случи да бъдат ревизирани резултатите от студената война, когато Съветският лагер се провали и Източна Европа пожела да няма нищо общо със Съветския съюз и неговата наследница – Руската федерация. Така че Съединените щати, както неведнъж са го изтъквали, са готови да бранят всеки инч от територията на своите съюзници – както биха бранили своята. Не бива да се правят никакви аналогии с постсъветското пространство, където е Украйна, и с Източна Европа. Украйна е категорична, че е част от Европа и че гледа към Атлантика, а не към Сибирската тайга или към Камчатка.
– След случаите с масови убийства на цивилни в Буча можем ли вече да чакаме индивидуални обвинения към руските командири, които са били там?
– На Международния съд в Хага се съдят именно индивидуални личности. Сега ще се събират доказателства, ще бъдат установявани извършители и за Буча, и за всичко останало, и рано или късно те ще бъдат изправени пред съда. Някога и извергите на Милошевич, които организираха клането в Сребреница и всички останали погроми по време на войната в бивша Югославия, протестираха и обясняваха как нищо такова нямало, нищо не било вярно, как всичко било западна постановка. Накрая Радован Караджич, Ратко Младич и всички останали участници бяха изправени пред международния наказателен трибунал и осъдени. Това чака и престъпниците от руската армия в Украйна, каквото и да си мислят днес.
– През уикенда имаше интересни избори в Унгария и в Сърбия. Виктор Орбан спечели за четвърти път. Търговски интерес ли има в отношението му към Русия, или става въпрос за споделена идеология?
– Със сигурност при Орбан водещ е икономическият интерес, защото онези, които се опитват да вкарат в западния консерватизъм – при Тръмп или при Орбан, нещо идентично с Путин и с доктрината на Кремъл, са абсолютно на погрешен път. Тук няма нищо общо, но независимо от това Путин обявява битка с глобализма – но това е битка от позицията на авторитарната държава, от позицията за руска хегемония в Европа и Евразия. Така че става дума за съвсем друг тип дневен ред. Нашият тип консерватизъм е консерватизъм на демократичната национална държава, на свободата, на пазарната икономика, на семейството – нищо общо с Путин и путинизма. Така, както соросоидите, или либерал-прогресистките кръгове на Запад нямат нищо общо с либералните кръгове в Китай. Това е съвсем различен дневен ред, съвсем различна идеология. Така и Орбан политически няма нищо общо с Путин. Водещи са икономическите интереси и разбира се, водещата позиция на Унгария, която е поставена под една преса от страна на Брюксел и, естествено, търси маневри, за да увеличава своето влияние. Поради тази причина зае и една по-неутрална позиция и по отношение на войната срещу Украйна. Като казваме по-балансирана позиция, виждаме, че Унгария подкрепя и ще подкрепя всички санкции, които Европейският съюз налага на държавата агресор – Русия.
– Президентът на Сърбия Александър Вучич каза в първата си реч след преизбирането си, че ще продължи приятелските си отношения с Русия. Докога ще гледаме този парадокс – държава, кандидат-член на ЕС, която отказва да заклейми Русия и която сякаш упорито смята да стои на два стола?
– Категорично не са възможни такива отношения! Сърбия е традиционен съюзник на Русия на Балканите – с общи усилия и с подкрепата на Съветския съюз Сърбия обезбългари Македония и извърши това своеобразно етническо прочистване и подмяна на историческата истина за Македония. Бидейки традиционен съюзник на Русия, Белград трябва да е наясно, че няма път към Европейския съюз в условията в съюз с Путин и Русия. В това време разделно, когато става ясно кой кой е, заемането на проруска позиция отрязва пътя на Сърбия към Европейския съюз, поне в близко бъдеще.
– Американските леви медии опитаха да наложат тезата, че който поддържа Доналд Тръмп и консервативните политици, значи поддържа и Путин. Как може да се избяга от подобна спекулация?
– Това е спекулация, лъжа и типична либерал-прогресистка пропаганда. По същия начин може да се каже, че който е либерал-прогресист, подкрепя китайските комунисти. Това е „дървено желязо” и в това отношение трябва да има пределна идеологическа яснота – консерватизмът няма нищо общо с онова, което в една авторитарна Русия наричат консерватизъм. По същия начин, по който либерализмът на Запад няма нищо общо с онова, което в една авторитарна Русия наричат либерализъм.
в. „Марица“
