Божи гняв поразява мъчителите на Света Варвара

На 4 декември празнуваме денят на Свeта Великомъченица Варвара и на Преподобния Йоан Дамаскин.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Киев – в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев. Покровител е на артилерисити, пожарникари, сапьори, пиротехници и миньори.

В някои райони на страната света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара – свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Имен ден имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка

Свети преподобни Иоан Дамаскин

бил родом от Дамаск, от знатен богат род. Страдал за почитане на светите икони: наклеветен несправедливо в държавна измяна, отсекли му дясната ръка, но с молитва към св. Богородица той я прилепил и зараснала. По тоя случай той написал ирмоса (песен): „Твоята победителна десница в сила се прослави…“

По същото време написал и песента: „За Тебе се радва, Благодатна, всяка твар…“

Постъпил в манастира на св. Сава Освещени, станал монах в чин презвитер. Написал много канони – Пасхалния канон и други. За своите високохудожествени умилителни песнопения той получил името „Златоструен“. Той се прославил със съставянето на канони (от него са съставени около 60 канона), от които особено забележителен е пасхалният канон. Главната заслуга на свети Иоан Дамаскин е разработването на теорията на църковното пеене. Той разделил църковното пеене на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е известен трудът на Дамаскин „Октоих“. Свети Иоан Дамаскин починал в 776 година.