Богомил Николов: Не се лъжете, че хранителни добавки могат да лекуват COVID-19
– Г-н Николов, тази година, за жалост, купуваме подаръци не само за Коледа, но и техника и препарати, свързани с пандемията COVID-19. Някои апарати, като оксиметри за измерване на кислорода в кръвта, обаче се оказват менте. За какво най-често ни лъжат в Интернет, когато пазаруваме подобни продукти?
– Ние още от март месец предупреждаваме, че на пазара ще излязат много продукти, които претендират, че ни предпазват, или лекуват коронавирус. Нормално, да очакваме, че търговците ще се стремят да задоволят наши потребности, тъй като хората се страхуват и имат нужда както от лекарства, така и от други дали почистващи, или предпазващи средства. Съвсем друг е въпросът дали търговците и инженерите са способни толкова бързо да изработят ефективни продукти. От „Активни потребители“ сме силно скептични към това и гледаме с голямо подозрение на всяко едно твърдение, че даден продукт претендира да ни предпазва или да ни лекува от коронавирус или от други инфекции и заплахи.
– Може ли да дадете пример за такива оферти?
– На първо място това са хранителните добавки. При тях още от самото начало на пандемията видяхме изключително много променени послания и реклами, които не толкова пряко казват, че лекуват коронавирус. Отделно от това се появиха и множество продукти със същите претенции. Например антибактериални изтривалки, антибактериални и вирусни дамаски и платове, за които твърдят, че предпазват от СOVID. Имаше дори и един душ, за който се твърдеше, че предпазва от вируси. Напоследък станаха и много модерни ултравиолетовите лампи или по известни като „антибактериални ламп“и, за които казват, че служат за дезинфекция на помещения, повърхности, предмети и прочие. Но тяхното действие е изключително неясно и спорно за потребителите. Най-малкото, защото дори да купите един течен дезинфектант за ръце или повърхности, той би трябвало да е сертифициран биоксиден продукт, който минава през сериозна процедура за одобрение. Докато една от така наречените антибактериални лампи изобщо не минава през регистрация и някакво официално изпитване. Така в много от случаи ние сме изключително скептични към подобни и продукти.
– По какво можем да познаем фалшива оферта?
– Най-вече не трябва да се доверяваме сляпо на твърденията на производителите и търговците. Ще дам пример с приставка, която може да си закачите на мобилния телефон. На нея има LED лампа, диод, и този продукт претендира, че с него може да дезинфекцирате, тъй като с него осветявате повърхности. Най-вероятно продуктът излъчва UVC радиация, която всъщност е убиваща микроорганизмите, но търговецът изобщо не ви казва колко време и от какво разстояние трябва да се осветяват съответните повърхности, има ли някакви изпитвания, които са правени и гарантират, че това се случва. За нас това е много съмнително. Така че хората просто трябва да се отнасят със скептицизъм и да се търси гаранция и проверка от трета, независима страна. Тоест ако продуктът има съответната регистрация, дали като биоксиден продукт или лекарствено средство, чак тогава можем да му се доверим. Но повечето такива продукти просто нямат регистрация. Те имат само една гола претенция.
– За какво трябва да внимаваме, когато пазаруваме онлайн в условията на пандемия и може ли потребителите все още да се възползват от правото за връщане на стока в срок от 14 дни?
– Правото на връщане на стока действа, то не е отменяно. Само трябва да запомним, че не важи в нормалния магазин. То е гарантирано от закона точно при покупките от разстояние и Интернет търговията. Важно е хората да знаят, че могат да се възползват от него, и че разходите по връщането са за сметка на потребителя. Тоест ако искаме да върнем стоката, трябва да платим съответно пощенски или куриерски разходи. При храни и хранителни добавки това право най-вероятно няма да ни свърши работа. Защото веднъж разопакован такъв продукт, както храни и хигиенни стоки не могат да се връщат поради естеството на самата стока. В останалите случаи, когато говорим за технически продукти и апарати, тогава наистина можем да пробваме да върнем стоката. Но като говорим за това, че тези продукти могат да не изпълняват претенциите си, трябва да добавим и фактора опасност. Защото някои от тях могат да бъдат опасни при употреба. Например тези UV лампи освен, че при осветяването са вредни за хората, тоест трябва да се ползват в празни помещения, те също отделят озон, който в по-големи концентрации също е опасен за здравето на хората. Така че много разумно трябва да подхождаме. Невинаги правото на връщане на една стока може да ни държи спокойни, защото за 14 дни ние можем спокойно да си увредим здравето с подобен продукт.
– Черният петък мина, когато обикновено предупреждаваме хората за фалшиви намаления. Възможно ли е сега, покрай коледните празници, отново да попаднем на такива оферти с уж по-ниски цени, които всъщност не са?
– Да, разбира се. Пазарът винаги създава такива рискове и аз много често казвам, че най-добрият инспектор на пазара е самият потребител, защото е наивно да вярваме, че няколкостотин служители на контролни органи могат да следят и да проверяват всеки един магазин денонощно. Не трябва да забравяме, че това е една вековна игра, в която винаги търговците се опитват да си прехвалят стоката, а ние от наша страна сме длъжни да развиваме такива инстинкти, с които да разпознаваме подобни практики. Като говорим за цени и фалшиви намаления, най-добрата стратегия на потребителя е да сравнява цените както между отделните търговци, така и във времето. Тоест ако потребителят, който си е планирал да си купи например нов телефон за Коледа, си избере модел и провери цените в началото на месеца, когато дойде време за самата покупка, той много трудно може да бъде подведен с фалшиво намаление.
Жертви на тези намаления стават най-често хората, които правят импулсивни покупки. Тоест те си купуват нещо не заради стоката или нуждата от нея, а заради идеята, че са я взели на сметка, само защото виждат някакво гръмко намаление.
– Възнамерявате ли сега да правите проверки по магазините и за какво основно ще следите?
– Ние не сме контролен орган, най-вече тежестта тук пада върху Комисията за защита на потребителите. Ние съветваме потребителите и да ги консултираме, и в този процес получаваме и много сигнали за подобни практики. Но пак ще кажа – да вървим след събитията не е достатъчно. Ние трябва самите, като потребители, да използваме правилната стратегия на пазара и да сме внимателни и не толкова наивни и доверчиви. Тогава все по-трудно ще става на подобни търговци.
– Споменахте, че получавате сигнали от потребители. Има ли промяна в същността на сигналите и в това за какво се оплакваме спрямо предходната година?
– Не, единствено имаме намаление на сигналите и това е най-вече, защото няма физически контакт. Хората, които са идвали при нас за консултация, сега могат да разчитат само на дистанционни средства – телефони, имейли и затова малко са намалели. Иначе като характер не се променят особено.
– Не малко хората, измамени веднъж, или попаднали на мнима оферта в Интернет, след това я публикуват или пресподелят своя опит в социалните мрежи. Смятате ли, че това е добра практика и може ли така да се помогне на повече потребители така, че те да не бъдат измамени също?
– Споделянето е едно от най-силните оръжия на потребителите. Въпросът е в това, че понякога, както социалните мрежи, така и форумите, особено тези на търговците, позволяват публикуването на фалшиви отзиви от несъществуващи хора. Именно с тях трябва да внимаваме. Те най-често обаче прехвалват даден продукт и по това се разпознават. Хората, които споделят проблемни практики, обикновено малко по-вероятно е да са истински. Разбира се, в социалните мрежи човек общува все пак с хора, които познава най-често, и на които може да има доверие, така че това е още една гаранция.
– Според вас научи ли се българинът да пазарува онлайн или все още допускаме същите грешки?
– За съжаление, не. Все още по-малко от половината българи пазаруват онлайн. Имаме милиони хора в България, които дори не са пробвали да си поръчат нещо по Интернет, което означава, че те са неопитни. Така че тепърва те ще се увеличават. Ще дам за пример – в Англия например над 95% от хората пазаруват онлайн, в България, по последни данни преди пандемията, бяха около една трета. Сега може и да са се увеличили, но не вярвам да са станали повече от 50%. Така че много е важно хората, които тепърва ще започнат да използват онлайн търговията, да се допитат до близки и познати с повече опит, за да не повтарят техните грешки.
„Монитор“