Горицвет (лат. Adonis vernalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. Стъблата на растението достигат до около 30 см височна, покрити са с власинки, слабо разклонени са и излизат по много oт едно коренище. Листата са тройно до четворно пересто нарязани, с теснолинейни, заострени, делокрайни дялове. Цветовете са едри, златистожълти, разположени по-единично на върха на стъблата и разклоненията им. Цъфти през април-май.
Горицветът расте по сухи ливади и пасища и каменисти местности в някои райони на Източна, Северна и Западна България, също в Софийски, Пернишки и други райони на страната, предава Puls.bg. Недопустимо е да се смесва с летния горицвет — Adonis aestivalis, който е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета. Съдържа значително по-малко количество сърдечно действащи гликозиди.
Горицветът притежава сърдечно усилващо, успокояващо нервната система и диуретиично действие. Подобно на листата от червения и вълнестия напръстник, горицветът засилва сърдечните съкращения. За разлика от гликозидите на червения напръстник тези на горицвета имат по-слаба способност да се натрупват в организма.
Горицветът повлиява благоприятно проявите на сърдечната недостатъчност (отоци, задух, цианоза), увеличава количеството на урината, успокоява нервната система. Растението се прилага предимно при хронична сърдечна слабост, при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна невроза, при епилепсия и др.
Отвара от горицвет влиза в състава на т. нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система. В народната медицина се препоръчва още при атеросклероза, при болки и подуване на стомаха и червата и др.
Изключително важно е да се има предвид, че горицветът е отровно растение! Лечението с него трябва да става под контрола на лекар!
Съдържа над 15 сърдечно действащи гликозиди, които в химично отношение са близки до съдържащите се в момината сълза и строфантуса. Тези гликозиди се разделят на разтворими и неразтворими във вода. Главният карденолид — адонитоксин с агликон адонитоксиген, принадлежи към първата група гликозиди, докато главната съставка на неразтворимите във вода гликозиди е цимаринът. Освен това в горицвета сe съдържат флавоноиди от групата на така наречените С-гликозиди на лутеолина, петвалентният захарен алкохол адонид, сапонини, аконитова киселина, фитостероли, холин, смолисти вещества.
Използва се надземната част (Нerba Adonis Vernalis), събрана в началото на цъфтежа до образуването на първите плодчета.
