Бившият министър Асен Василев: АЕЦ „Белене“ е обречен проект, по-добре ВЕЦ на Дунав

Бившият министър Асен Василев: АЕЦ „Белене“ е обречен проект, по-добре ВЕЦ на Дунав

– Г-н Василев, в условията на пандемия и задълбочаваща се икономическа криза, какви са вашите прогнози? Докъде ще стигне кризата и евентуално какво трябва да се направи, за да се преодолеят последствията от нея?

– Спадът на икономиката у нас ще е поне 7-8%. Мораториумът върху кредитите е най-работещата мярка. Въведените от правителството мерки 60/40 или 80/20 са компенсаторни и само олекотяват кризата. Най-големият проблем обаче е ръстът на безработицата. На първо място е необходимо да се предотвратят фалитите и разпадът на бизнесите, а това минава през ликвидна подкрепа. През 2013 година имахме инструмент „Джереми“, който даде нисколихвени кредити на фирмите и около 700 млн. лева влязоха директно през банките.

Насред пандемията на бизнеса му трябва предвидимост, а такава липсва с това отваряне, затваряне, полуотваряне, полузатваряне. Когато липсва предвидимост, дори да имаме най-добрите мерки, пак ще има тежък икономически удар. Непредвидимостта на вземане на решения създава големите проблеми. Затова е необходима по-ясна стратегия, изработена от доказани авторитети, която да се следва.

– Какво представихте пред президента Румен Радев като концепция и стратегия за развитието на българската енергетика?

– В никакъв случай това не е съвсем ново за България и енергийната <210> система. Още през 2013 г. Световната банка и Европейската комисия направиха доклад по повод на високите цени и структурата на системата. Тогава с екипа ми успяхме да задържим цените, да направим преструктуриране и едни 800 милиона, които изтичаха, да спрат да изтичат. Този доклад казва, че до 2030 г. нашата енергийна система е стабилна и няма да има нужда от нови мощности. Строежът на такива само може да вдигне цените и да затормози и без това затормозената ни икономика и битово потребление.

През последните няколко години поехме два изключително тежки ангажимента. Първият е енергията от възобновяеми източници да достигне 30 процента от общото производство. Вторият е постепенното затваряне на всички въглищни централи. Това би имало доста тежки последствия, тъй като се касае за затваряне на най-богатото ни на лигнитни въглища находище.

С екипа ми предложихме няколко проекта в енергетиката, предвид поетите ангажименти на България в рамките на еврочленството. Имаме шанс с парите за възстановяване да преструктурираме електроенергийната си система, за да не се вдигнат цените и да не се окажем без ток, когато затворим ТЕЦ-овете.

– Какво по-конкретно предвиждат вашите проекти?

– Има проекти в хидроенергетиката, като ВЕЦ на река Дунав с капацитет от 1800 мегавата. Той би бил много печеливш за България, тъй като е изключително евтин. С новите технологии няма да има нужда от изграждане на дига, а се изисква само потапяне на турбини, които обаче няма да пречат на корабоплаването или на екосистемите. Капацитетът му може да достигне 1800 мегавата. Геотермалните находища са голямо богатство за България, затова с тях е свързан друг наш проект. Това са български проекти, които ще ни позволят да имаме 100% наша независима енергия и да се разкачим от сегашната зависимост.

– Как могат да се използват геотермалните находища за добиване на енергия?

– Такива научни разработки е имало още през 70-те години на миналия век. Екип от учени са успели да направят много точна карта на геотермалните находища у нас и да посочат начини за използването им за добиване на енергия. Новите технологии позволяват използването на тези източници още по-пълноценно. Ще ви дам пример с Турция. До януари 2019 година там са инсталирани мощности за добиване на 1347 мегавата енергия. За сравнение, АЕЦ „Козлодуй“ е с 2000 мегавата.

Тези геотермални източници, които доскоро не са били в енергийните планове, могат да се разработят в пояса на Дунавската равнина и около София. Убеден съм, че има потенциал за изграждане на 12 хил. мегавата, тоест колкото са енергийните мощности в страната в момента. Освен това ние имаме едно уникално съоръжение – ПАВЕЦ „Чаира“ над село Сестримо. Зимното пиково натоварване е в нощния пояс. Там има около 750 000 мегавата натоварване, от които около 2500 мегавата, ако не ги подадат въглищните централи, ние оставаме без ток или на внос. Има два готови проекта в НЕК. Просто трябва да се разшири долният изравнител на „Чаира“.

Освен това има възможност да се направи горен изравнител над язовир „Кърджали“ и подобно на „Чаира“ да се направи същата система, където водата от горния и долния язовир да се рециклира, така че това да осигури още 300 мегавата мощност.

Предвижда се да се обследват всички други каскади и да се проследи в кои от тях водата тече еднопосочно. Идеята е да се прецени къде могат да бъдат направени долни изравнители, за да работят по-пълноценно.

– Какво е мнението ви за проекта АЕЦ „Белене“?

– Според мен е абсолютно неосъществим в настоящото международно положение. Поне две страни, членки на Европейския съюз, ще го стопират. Освен това той е политически и не е необходим на българската електроенергийна система, след като беше удължен проектът АЕЦ „Козлодуй“. В момента ние имаме шанса да имаме 100% българска енергия и да сме независими от външни източници. При това тя да отговаря на европейските директиви за „зелена енергия“ и тя да е на себестойност, не по-висока от цената, на която гражданите потребяват електроенергия.

– Представихте разработките си в президентството пред Румен Радев. Може ли да се счита, че сте част от неговия екип и евентуално политически проект?

– Категорично нямам политически амбиции. Колкото до нашите проекти, те не са политически, на президента Румен Радев, на някоя партия или на правителството. Те са на България.

в. „Марица“

Асен Василев е бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков от 13 март до 29 май 2013 г. Участва в екипа, изготвил предложенията на президента Румен Радев за проекти, които да бъдат финансирани от Плана за възстановяване на България.

Роден е на 9 септември 1977 г. в гр. Хасково. Завършва икономика в Харвардския университет, специализира бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School. Съосновател и президент е на „Everbread“ – компания за ценообразуване на самолетни билети. Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. От 1999 до 2004 г. работи като консултант в „Monitor Group“ в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело, застраховането и в редица големи производители на потребителски стоки.