Археолозите разнищиха тайните на острова Св. Иван край Созопол

Когато дошли тук първите аполонийци, разбрали, че островът е свещено място. Построили храм и пристанище. По-късно първите християни изградили църкви и манастир, поддържали вярата хилядолетия. Защо островът Св. Иван пред Созопол е бил толкова важен – историята му започна да се разплита.

За връзката на аязмо, все още пълно с вода насред малък остров в морето, за връзката между езическия храм на Аполон и християнската базилика, за нуждата да бъде изгубена паметта за това свято място, което крие мощите на Св. Йоан Кръстител – разказват археологическите проучвания.

Когато стигнат до основите на ранната базилика, значи е време вече да разчетат следите оставени от първите аполонийци. А те всъщност са много отчетливи. И са вградени в християнския храм.

„Основите се виждат ето тук, това е основата на главния, прага на главния вход, тъй като базиликата е претърпяла много преустройства, 5 на брой. И тук се откроява много добре. От тази страна имаме този камък е от античния храм. Тези големите камъни отзад“, каза Проф. Казимир Попконстантинов – ръководител на археологическите проучвания, пред БНТ.

„Да, преизползвани са от античния храм, плюс този капител, който виждаме там. И обърнете внимание на този грамаден блок, който тежи не по-малко от тон – той не е донесен специално за построяването на храма, а е преизползван на място“, добави той.

Следите от античното светилище-храм са навсякъде, но сега са съвсем сигурни. Християнската базилика е стъпила точно върху основите на езическия храм. Това за съвременниците е трудно разбираемо, но пък за времето си има логично обяснение.

Проф. Казимир Попконстантинов разкри: „Това е една традиция, която кажи речи е използвана в продължение на хилядолетия. Защо? Като най елементарен пример, но най представителен – Когато християнството се налага в 313 година с миланския едикт от император Константин Велики, най типичният пример е партенона. Върху основите на партенона е изграден храм, който е посветен на света богородица. Така имаме топографска приемственост“.

„Топографски се използва едно сакрално място от новата религия. Същото е и при превземането на Константинопол.Емблематичният храм Света премъдрост божия, Света София е превърната в джамия. И тъй като сме именно на това ниво, затова сега искаме да проследим връзката между аязмото, манастирското аязмо и базиликата“, допълн той.

Аязмото е поредната изненада, която островът е опазил 1500 години в цялост, така както построен от първите християни.

„– Това също ли е от стария храм?

Проф. Казимир Попконстантинов – Детайли от стария храм, това е капител

– Минаваме тук от кой век?

Проф. Казимир Попконстантинов – Минаваме от 4-3 век пр. хр и идваме към християнския период – периода на базиликата на патриаршески манастир. И първоначално тук вероятно е имало на това ниво чешма. И в един период от време вече в по късни, може би дали това е в 10 век, дали е в 14 – 15 век, трудно можем да кажем с категоричност, но водата е намаляла в аязмото. И допълнително да бъде подсилено нивото на водата, която е в аязмото, какво правят? Прокарват водопровод за дъждовните и снежните води.“

За да се построи такова голямо аязмо, значи на острова е имало нужда от повече вода и той вероятно е бил доста населен. И решението на монасите с водопровода доста добро.

„Манастирът при неговото учредяване, при неговото основаване са били малко монаси. Но според писмените сведения, които имаме манастирът, имало е моменти със 120 монаха“, обясни проф. Попконстантинов.

Аязмото е било е пълно до горе през цялото време. И сега там има вода.

Всъщност наличието на извор със сладка вода на острова вероятно е бил един от най-важните аргументи за аполонийци да приемат мястото за култово. Но в античността са използвали водата по друг начин.

„Или като чешма или като обособен от типа на фонтан, труно ни е да гадаем. Светилище или храм без вода не може…. Сега ще проверим колко е дълбоко. 5 метра. Сега можем да видим колко е нивото и на водата – метър и 70. Миналата година беше 3.80 и понеже водата се изчерпва тук има едно стадо кози затова е сложен този варел тук, за да могат козите да пият“, посочва проф. Попконстантинов.

Когато е строено аязмото, размерите му са били съобразени с дебита на водата. В случая той събира около 80 кубика. Но водата е само една от причините, островът да стане толкова важен в античността. Той се оказва важен ориентир за самите мореплаватели.

Проф. Казимир Попконстантинов: „Къде би могъл да бъде фара, който води мореплавателите. Не може да бъде на остров Кирик. Защо? Защото от югоизток няма, не се вижда, самия остров, а камо ли затова новият фар който е от началото на миналия век той унаследява и фара от античността“.

„- Фар, ориентир за мореплавателите. И така са открили острова?

Проф. Казимир Попконстантинов – Вероятно така са открили острова и заселниците.“

Фарът, водата, големия храм на Аполон, удобното пристанище и търговията с мед, превръщат Аполония Понтика в един от най-известните градове в античния свят. Това става ясно и от намерено парче мрамор от декрет, което откриват на острова.

„Макар и фрагмент е видно следното нещо – аполонийци са имали контакти, търговски и дипломатични с Хераклея понтийска. И този град аполонийци канят няколко видни персони от Хераклея да бъдат като своегорода почетни граждани на Аполония с всички предимства по отношение на търговия, заселване и т.н.“, каза проф. Попконстантинов.

Следвайки тази слава, ранните християни са я продължили по единствено значимият за техните традиции начин – осветили новопостроената базилика с мощите на Св. Йоан. И монасите векове наред пазили светостта на острова. Дори когато манастирът е разрушен от турската флота през 17-ти век, за да се справят с руските казаци пиратствали по крайбрежието и завзели острова като своя база.

Проф. Казимир Попконстантинов: „На турците им писнало вече и предупреждават коректно, предупреждават монасите. Вземете си всичко най необходимо, защото ще унищожим манастира“.

„- И не са взели мощите?

проф. Казимир Попконстантинов – Няма как да ги вземат, защото това е грях. …

– Значи са оставили тайната.

Проф. Казимир Попконстантинов – За да дойде Казимир 2010 година.“

След като е бил унищожен манастира, животът на острова поддържат само едно стадо кози, зайци и пазителите на фара. И тази история щеше да потъне в забрава, ако не бяха започнали проучванията на острова. А до този момент земята дори не е разкрила и една десета, от това което пази. Но идва времето, в което ще трябва да освободи всичките си тайни.