– Академик Миланов, много болен ли е българинът?
– Не знам дали е по-болен от всички останали хора, но това, което всички знаем е, че не обича да ходи на профилактични прегледи, за разлика от повечето хора в Западна Европа. В някои държави даже ти отказват безплатно лечение, ако не си бил на профилактика. И може би поради тази причина някои болести се развиват подмолно, без да сме разбрали.
– Май не ходим по лекари и когато имаме симптоми на заболяване. А за такива неща като главоболие – въобще не ходим.
– Българинът пита съседката и приятелите си какво да пие, когато го боли глава. Това може да доведе до усложнения. Главоболието е един много сериозен въпрос, защото всъщност това, което много хора не знаят е, че това като заболяване не бива да се лекува със стандартните обезболяващи медикаменти. То може да бъде симптом на съвсем банални неща, като махмурлук, недоспиване и тогава няма проблем човек инцидентно да изпие нещо обезболяващо. Обаче ако главоболието е симптом на някаква болест, тогава трябва да се отиде на специалист невролог, за да се постави диагнозата, защото могат подмолно да се развият различни заболявания и то не само мозъчни. И третата част на този въпрос е първичните главоболия, тоест главоболията като болест – най-често е мигрената, т.нар. тензионно и едно много рядко клъстерно главоболие.
Пациентите с тези заболявания са много чувствителни към аналгетици и употребата им води до усложняване на главоболието, до хронична мигрена. Така че този нехилизъм, който преди време съществуваше по отношение на това – „какво път толкова ще ми дадат за главоболие като и баба ми имаше, а нищо не й помогнаха“, вече не е оправдан. Има много съвременни медикаменти, които са създадени специфично за лечение на мигрена, на тензионно или кластерно главоболие.
Просто трябва да се ходи на лекар. Няма как ти сам с интернет и гугъл да се лекуваш, това води до много неприятни последици понякога. Това е много характерно за младите хора, които имат сайт за мигрената, в който си споделят и ако видите с какви работи се лекуват… Лошото е, че това води до усложняване на мигрената.
– Вие сте специалист по лечение на множествена склероза, какво трябва да знаят хората за нея?
– Аз се занимавам основно с 4 големи групи заболявания – множествена склероза, паркинсон, главоболия, дистонии. Не знам дали е хубаво много да знаят, защото човек не бива да живее в непрекъснат страх от болести. Напоследък ми прави впечатление, че едно време общопрактикуващите лекари въобще не се сещаха за множествената склероза, а сега като започнахме много да им говорим, пациентът от каквото и да се оплаче, те му викат – а, ти сигурно имаш множествена склероза. Което не е вярно. Множествената склероза е автоимунно заболяване, което никой не знае защо се получава при едни хора, а при други – не. Като всички автоимунни заболявания засяга младата възраст, по-често боледуват жените. Това е инвалидизиращо заболяване, независимо, че в момента разполагаме с 11 медикамента за забавяне на развитието му.
– Възможно ли е стресът да отключва подобни заболявания?
– Стресът ще отключи само при тези, които имат предразположение към тази болест,но няма да е причина за нея. Заболяването ще започне при всички случаи, просто той го отключва да започне в този момент. Не бива да го абсолютизираме. Много неща могат да отключат автоимунните заболявания – травма на главата, вирусно заболяване и т.н., но няма да се разболеят хора, които нямат предразположението.
– По време на пандемията много хора избягваха да ходят на лекар, това доведе ли до увеличаване на неврологичните заболявания?
– По-скоро до утежняване на известните. Непрекъснато се сблъскваме с хора, които казват – като изкарах ковид, ми се влоши паркинсонът и т.н. Безспорно ковидът е един много силен стресов фактор за организма. От една страна психологически, като ти показват по телевизията чувалите с трупове, от друга – самото заболяване разбутва целия организъм, нарушава страшно много функции. Така че много такива пациенти имаме, които са се влошили. Какво се наблюдаваше – повече инсулти, болки в гърба, мускулните болки и главоболие. Това са най-честите заболявания, които се отключваха или се влошаваха по време на ковида.
– Всички смятаме, че високо кръвно налягане е рисково за инсулт, а ниското предпазва ли ни?
– Българинът не можа да разбере, че кръвното налягане уврежда мозъка – както високото, така и ниското. Само че тези с много ниско са малко, те са изключение. Много от нашите пациенти не разбират, че това, което могат да направят за себе си, не е да пият разни добавки, а да си контролират кръвното налягане, кръвната захар и ако имат – нарушението на сърдечния ритъм. Това е единствената профилактика, която човек може да направи, за да се предпази от инсулт. Второто – много често се сблъскваме с пациенти, които на въпрос имат ли високо кръвно казват – имах, но се излекувах. За съжаление, веднъж получено високото кръвно налягане, то се поддържа цял живот. Всеки ден трябва да се мери, това, че пиеш лекарства, още не значи, че нямаш високо кръвно налягане. Това е една от причините за многото инсулти и по смърти от тях в България, тя е на водещо място. Според мен едната от водещите причини за това е безхаберието на хората, които смята, че са вечни, че тях няма да ги хване.
– Много хора, дори и млади, се оплакват от болки в гърба, на какви болести това е симптом?
– Болките в гърба са „епидемия“, това е нещо, което всеки е имал понякога в живота си. По време на пандемията много се засилиха, дори банално поради това, че човек седи в къщи. Намаляването на движението категорично води до нарастване на пациентите с болки в гърба. Прикованата поза пред компютъра също спомага за това.
– Какво отключва паркинсона и лечимо ли е това заболяване?
– Това е генетично предразположено заболяване и не бихме могли да кажем, че нещо от околната среда води до него. Тази болест е лечима, но цял живот се лекува, трябва да се пият лекарства. 15 години си добре, след това се влошаваш, но сега има много опции за лечение на тези най-крайни стадии на паркинсон. Така погледнато хората доста дълго време могат да се поддържат в сравнително добро състояние.
– „Свети Наум“ е водеща болница в областта на неврологията, с огромно доверие от пациентите, как го постигате?
– Необходими за няколко неща за това. Едното е мерак – ако искаш да го направиш. Ние не сме ползвали никакво допълнително финансиране, това, което сме постигнали, сме го направили с нашите възможности. Второто е контрол и третото е внимателен подбор на персонала. Много е важно какви хора работят. Поначало в тази болница от много години персоналът е добре обучен, спазват се едни традиции, които са създадени много преди мене, това си го имаше. За съжаление тези неща започват да се изчерпват по малко, защото вече няма и доктори. Започваме и ние да страдаме от дефицит, но се надявам, че някак си ще го преодолеем.
– Младите лекари насочват ли се към неврологията и психиатрията?
– Към психиатрия никой почти не се насочва. Там са най-зле с кадрите. Това е много тежка професия и трябва да имаш голяма любов към нея, за да я работиш. Това, което за мене е любопитно, че през последните години, интересът на младите хора към неврологията нараства. Дори на конгрес като отидеш, виждаш доста млади хора.
– Къде стои България в тези специалности в Европа и света?
– Абсолютно съм убеден, че като качество на работа не се различаваме от Европа и САЩ. Аз съм бил и на двете места на специализация и не научих там нещо повече от това, на което ме научи моят доц. Георгиев. Той беше един великолепен специалист. Така че смятам, че сме на много добро ниво. По отношение на заплащането като специалности, неврологията в нито една държава не е на първо място, тя е по средата. Лошото е, че в България не сме по средата, а сме към края малко.
– Психично заболяване ли е масовата истерия в социалните мрежи, че някой ни пръска с отрова от самолети?
– В някои от случаите вероятно има съзнателно създаване на такова напрежение. Разбира се има и хора, които страшно вярват в конспиративни теории и не е задължително да бъдат психично болни. От 5-джито чакаха да измрат, не се случи засега. Това е особеност на характера, едно време му викаха характеропатия, сега вече този термин е изхвърлен. Такива хора има навсякъде, не са само в България, те са равномерно разпръснати. Просто има хора, които са податливи на внушения. Ето например в обществото се наложи една теза, която ми е доста странна – хранене без глутен, без лактоза. Ако някой има проблеми, ясно, но масово да не се консумират, не съм сигурен, че е обосновано. Не съм убеден, че е полезно, един здрав човек да си ограничи храненето. Но това е един огромен бизнес, защото храните без глутен и лактоза са доста по-скъпи. Но има хора, които вярват на това.
– Доколко важно е лекарят да предизвиква доверие у пациента?
– Това е изкуство, което не всеки владее. Това е едно от нещата, които отличават добрия лекар, защото доверието между пациента и лекаря е основно, за да има взаимен процес на диагноза и лечение.
– Какво ще кажете на младите си колеги, които се насочват към неврологията?
– На младите си колеги искам да кажа, че това е една много хубава специалност. Аз за секунда не съм съжалил, че съм я започнал. Това е една много дълбоко логична специалност, тя е за хора, които умеят да мислят аналитично, защото в неврологията е изключително важно да имаш аналитично, логично мислене. И още – да не се влияят от временните неудачи – ниското заплащане, много работа. Това са неща, които се променят. Така че – да следват сърцето си, ако харесват неврологията, да не се отказват.
в. „Труд“
Академик д-р Иван Миланов, д.м.н., е изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ – София. Бил е зам.-ректор на Медицинския университет и зам.-министър на здравеопазването. Специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет – САЩ и лечение на главоболие в Университета на град Павия – Италия. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза и Българската асоциация по клинична електромиография.
